Роден в гр. Кърджали през 1953 г. Потомък на македонски и тракийски бежанци. Завършва средно образование в родния си град. Следва история в Софийския университет “Св. Клиимент Охридски” (1974–1978). След дипломирането си работи като учител в с. Люляково, Кърджалийска област (недалеч от Перперикон), в Музея за история на София, в Института по история при БАН като проучвател. След защита на дисертация (1989) получава научната степен к.и.н. (д-р) и е назначен за научен сътрудник в Института по история. През юни 2006 г. е одобрен хабилитационният му труд. Чел е лекции по проблемите на българското националноосвободително движение и държавно-политическата история на България (1878–1944 г.) в Нов български университет и в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. През 1994 г. е приет в Македонския научен институт. Член е на редколегията на сп. “Македонски преглед” и на Научния съвет на МНИ. Автор е на над 30 рецензии на научни трудове и дипломни работи. Участва като съставител в множество изследователски трудове (вкл. “Алманах на българските национални движения след 1878 г.”), документални сборници “Британски дипломатически документи по българския национален въпрос, Т. I (1878–1893)”. С., 1993; “Евтим Спространов. Дневник. Т. 1, (1901–1907)”. С., 1994. В изследванията си засяга теми, свързани с Македония и българския национален въпрос: Иван Михайлов и националноосвободителното движение на македонските българи (1925–1928 г.). – Известия на Института за военна история. Т. 50, 1990, 164–188; Le mouvement macédonien de libération de l’entre-deux-guerres mondiales (idées, contradictions et tеndances). – Вulgarian Historical Review, 1995, № 2, 83–93; Тайни структури на македонските българи (1919–1941). С., 1998; Българските правителства и националният въпрос след Първата световна война. – В: Сб. 120 години изпълнителна власт в България. С., 1999, 211–224; Евтим Спространов за демографската картина в Западна Македония през 1918 година. – Етнолог, № 9, Скопjе, 2000, 82–91; Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи 1878–1944. Т. 4. С., 2003, 44-64, 124-130, 222-244; Бежанският въпрос в България след Първата световна война. – В: Сб. Ньойският диктат от 27 ноември 1919 г. – етап от геноцида над българската нация. С., 2004, 43-48. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918–1947)”, С., 2006; Македонският научен институт. (1923–2008). Документален летопис. С., 2009. За контакти: е-mail: greben@abv.bg, GSM: 0889 839 629.събота, 10 март 2007 г.
За мен
Роден в гр. Кърджали през 1953 г. Потомък на македонски и тракийски бежанци. Завършва средно образование в родния си град. Следва история в Софийския университет “Св. Клиимент Охридски” (1974–1978). След дипломирането си работи като учител в с. Люляково, Кърджалийска област (недалеч от Перперикон), в Музея за история на София, в Института по история при БАН като проучвател. След защита на дисертация (1989) получава научната степен к.и.н. (д-р) и е назначен за научен сътрудник в Института по история. През юни 2006 г. е одобрен хабилитационният му труд. Чел е лекции по проблемите на българското националноосвободително движение и държавно-политическата история на България (1878–1944 г.) в Нов български университет и в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. През 1994 г. е приет в Македонския научен институт. Член е на редколегията на сп. “Македонски преглед” и на Научния съвет на МНИ. Автор е на над 30 рецензии на научни трудове и дипломни работи. Участва като съставител в множество изследователски трудове (вкл. “Алманах на българските национални движения след 1878 г.”), документални сборници “Британски дипломатически документи по българския национален въпрос, Т. I (1878–1893)”. С., 1993; “Евтим Спространов. Дневник. Т. 1, (1901–1907)”. С., 1994. В изследванията си засяга теми, свързани с Македония и българския национален въпрос: Иван Михайлов и националноосвободителното движение на македонските българи (1925–1928 г.). – Известия на Института за военна история. Т. 50, 1990, 164–188; Le mouvement macédonien de libération de l’entre-deux-guerres mondiales (idées, contradictions et tеndances). – Вulgarian Historical Review, 1995, № 2, 83–93; Тайни структури на македонските българи (1919–1941). С., 1998; Българските правителства и националният въпрос след Първата световна война. – В: Сб. 120 години изпълнителна власт в България. С., 1999, 211–224; Евтим Спространов за демографската картина в Западна Македония през 1918 година. – Етнолог, № 9, Скопjе, 2000, 82–91; Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи 1878–1944. Т. 4. С., 2003, 44-64, 124-130, 222-244; Бежанският въпрос в България след Първата световна война. – В: Сб. Ньойският диктат от 27 ноември 1919 г. – етап от геноцида над българската нация. С., 2004, 43-48. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918–1947)”, С., 2006; Македонският научен институт. (1923–2008). Документален летопис. С., 2009. За контакти: е-mail: greben@abv.bg, GSM: 0889 839 629.
