ГРЕБЕНАРОВ, АЛЕКСАНДЪР. ЛЕГАЛНИ И ТАЙНИ ОРГАНИЗАЦИИ НА МАКЕДОНСКИТЕ БЕЖАНЦИ В БЪЛГАРИЯ (1918–1947). С., 2006, 420 с. текст и 50 с. илюстрации. Рецензент: Чл.-кор. д.и.н.Георги Марков
Редактор: Габриела Каменова
Художник: Боряна Василева
Цена 12 лв. (за чужбина – 15 €)
За контакти: Македонски научен институт - София, ул. "Пиротска" №5, Тел. 987-87-08, 0889-839-629, e-mail: greben@abv.bg; http://www.macedonia-science.org/
В книгата са изследвани детайлно македонските бежански организации, които осъществяват дейност в България след Първата световна война. Процесите на тяхното развитие са проследени до средата на 1947 г., когато София се подчинява на Белград и Москва и ликвидира формациите на македонските преселници, дарявайки техни архиви, печатни издания и уникални етнографски предмети на Скопие. Някои от организациите са известни, но има и такива, които са непознати, заради тайнствения им характер и ползваните секретни средства за общуване. В изследователския обсег попадат и различни прояви на вътрешнодържавни фактори (парламент, правителства, държавен глава, политически партии), а също и на външнополитически субекти (балкански държави, велики сили, Коминтерна), оказали противоречиво влияние върху организационния живот на македонските българи.Монографията е придружена с графични приложения и таблици, които в синтезиран вид показват отделни характеристики на бежанските формации и влиянието им сред обществото. В нея са включени значителен брой снимки и факсимилета от слабо познати документи. Чрез единични фотоси са представени образите на над 104 дейци, от общо 914 души, споменати в изложението. Множество лица са намерили място в груповите потрети, заснети по време на важни събития. Специално внимание е отделено на печатните издания, носещи специфичния облик на съответната организация. Жанровото разнообразие на материалите и подреждането им в определен порядък предоставят възможност на читателя чрез този своеобразен илюстративен летопис на бежанските организации да се потопи в атмосферата на македонското освободително движение.
Изданието е спечелило конкурс на Националния център за книгата при Министерството за културата през 2006 г.
GREBENAROV, ALEKSANDAR. LEGAL AND SECRET ORGANISATIONS OF THE MACEDONIAN REFUGEES IN BULGARIA (1918–1947)
The exposition consists of two parts. In the first part there are mainly the manifestations of the numerous legal organisations of the Macedonian migrants in Bulgaria. All refugee formations were registered according to the legal regulations of the country; they maintained report documentation and correspondence with state authorities and civil institutions, with the governments of the Great Powers, with the League of Nations, with foreign and Bulgarian pubic figures, politicians, and intellectuals; they issued their own printed publications and propaganda materials; they established relations with various organisation structures and similar formations. This huge archive documentation creates the possibility to track different stages of the life of the refugee formations, such as establishment, organisation structures and activity, number of members, time of existence and reasons for dissolution, relations between the united leaderships with separate brotherhoods/societies, as well as with other similar formations, which existed outside the country, such as the Union of the Macedonian Political (Patriotic) organisations in the USA and Canada, and the Union of the Macedonian Student Associations abroad.The second part of the book focuses on the conspirational formations of the Macedonian refugees in Bulgaria, which were of transitional nature – neither legal, nor revolutionary organisations. Most of them had the tendency of using revolutionary methods, however these were not always realized. A substantial part of the conspirational formations were created as auxiliary or as fully independent organisations, but others remained in an embryonic stage of development and failed to reach any higher level of organisational complexity. The founders and main members of these mysterious formations were people, who assumed various posts in the hierarchy of the Macedonian revolutionary movement. Mainly, these people were figures of the Macedonian immigration in the country. There were unknown names among them especially after 19.05.1934, when most of the national liberation organisations were outlawed. Due to their conspirational nature and special function, these secret formations (like the revolutionary organisations) could not be officially registered. An important characteristics of theirs is that they tried not to use the usual methods and means for fighting, used by the traditional organisations. In their correspondences they used pseudonyms, codes, special dictionaries etc, which made them difficult to discover by their rivals, and for a long time, difficult to analyse by researches too. The common thing, that united the efforts of the legal and the secret Macedonian organisations was the common aim of preserving the Bulgarian national spirit in Macedonia and its liberation, which was the cherished purpose and dream of the majority of the refugees, revolutionaries and the local people in Macedonia.Also discussed in the book are a number of activities of the Internal Macedonian Revolutionary Organisation (VMRO), as well some domestic and foreign political events, which are related to the activity of the refugee organisations. Moreover, attention is paid to the international Communist ideology, which, through the Bulgarian Communist Party and its followers in the country, had a direct influence on the struggle for liberty of the Bulgarians in Macedonia. In most of the cases the decisions and actions of the Communist factors, represented by the Comintern, the Balkan Communist Federation and the Bulgarian Communist Party, created premises for crises among the VMRO activists and the Macedonian refugee organisations. Regretfully, these crises often resulted in blood feuds.The organisational end of the legal Macedonian movement in Bulgaria was also connected with the Bulgarian Communist Party, whose leaders ruled the country after 1944. In the course of almost three years, by violence and sentences they tried to make the “Macedonism” a state ideology. Acting in this direction, they regulated the work of the immigration formations, by replacing their organisational purposes and ideals with their opposite. Instead of defending the Bulgarian national spirit in Macedonia, the refugee organisations were forced to praise the “Macedonian” culture, nation and language, as well as to prepare the population in the Pirin region for a unification with the People’s Republic of Macedonia through a steadier transition, called “cultural autonomy”. After an additional pressure from Belgrade, Skopje and Moscow, the government of Bulgaria disbanded in 1947 the three existing Macedonian refugee formations – the Union Organisation of the Macedonian Brotherhoods, the Ilinden Organisation and the Macedonian Science Institute.The author has prepared and included in the monograph a lot of graphical appendixes. They present in a synthesized way interesting facts about the number of members, the fluctuations of the ranks, organisational characteristics, financial status of the different formations as well as their influence in the country and abroad. The book includes little known or completely unknown illustrative materials, which provide the readers with the opportunity to feel the atmosphere of the struggle for liberty of the Bulgarians in Macedonia.
П Р Е Д Г О В О Р
Активният поток на македонски бежанци към България започва непосредствено след 1 (13) юли 1878 г., когато стават известни решенията на Берлинския конгрес. Масовата емиграция продължава няколко десетилетия с върхови моменти при различни исторически събития, свързани най-вече с въстания и войни. Тя завършва в края на 20-те години на ХХ в. и съвпада с настъпването на най-тежката световна икономическа криза, която разтърсва из основи и Балканите. Отделни преселвания са налице и до началото на Втората световна война, но те имат епизодичен характер.
За времето от 1878 до 1944 г. могат да се обособят два основни етапа на емиграционния процес от Македония към България. През първия период – до началото на Балканските войни (1912), в страната навлизат македонски бежанци предимно в резултат на потушаването на три въстания – Кресненско-Разложкото (1878), Горноджумайското (1902) и Илинденско-Преображенското (1903). Преселнически движения в посока към България предизвикват и отделни разкрития на властите по т.нар. афери, свързани с Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Водещият мотив на преселниците в повечето случаи е политически, най-често като последица от изстъпленията на турски военни формирования, изпратени за потушаване на размириците. В някои случаи емигрирането е следствие и на икономически подбуди. Лицата с по-предприемчив дух предпочитат да сменят местожителството си в името на по-добър живот. Мнозина насочват поглед към България, която след възстановяването на своята държавност с бързи темпове се превръща в просперираща страна със засилено икономическо развитие и сравнително висок жизнен стандарт.
След 1912 г. бежанските вълни вече не са породени от въстания и локални размирици, а от войни, водени от балканските държави в името на националното си обединение. Поради злощастно загубената от България Междусъюзническа война (1913) към нейните граници се насочват бежанци от всички съседни държави – Османската империя, Гърция, Сърбия и Румъния. Част от преселниците намират подслон в новопридобитите области – Пиринска Македония и Западна Тракия. Последната област има стратегическо значение за страната, тъй като осигурява дълго жадуван български излаз на Егейско (Бяло) море. Тази плодородна територия, вместена между реките Марица и Места се превръща в притегателен център за бежанци от Вардарска и Егейска Македония, Източна Тракия и Мала Азия.
След края на Първата световна война в съседните държави остават територии, населени с повече от 1 млн. българи. Мнозина от тях, под страх от насилие и асимилация, напускат родните си места в Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини и заедно с изтеглящите се български военно-административни власти навлизат в старите предели на страната. Тук те търсят и намират подслон, препитание и закрила от родината-майка. Други тръгват към далечни континенти – Америка или Австралия, където се устройват и заживяват икономически по-добре, заради високия жизнен стандарт. Голяма част от тези емигранти не забравят своя български народностен произход. С течение на годините обаче се отдалечават от проблемите на своите сънародници, а децата им се натурализират по силата на законовите разпоредби в държавите, които населяват. Трети остават по родните си места, като се опитват да запазят българския дух и име, но за съжаление невинаги успяват. И през този период водещият мотив за преселването е политически, макар че значението на икономическия фактор нараства значително.
Разнопосочните и често противоречащи си извори затрудняват демографските проучвания за преселниците от Македония, особено за времето до Балканските войни. Административните органи в България по технически причини не са в състояние да следят стриктно емиграционния процес и да водят точен отчет за всички преселници. Те излизат от контрол и наблюдение, когато броят им в пограничните пунктове нараства застрашително. Част от преселниците не могат да бъдат обхванати от статистиката, защото навлизат в страната по нелегален начин – през труднодостъпни места и обиколни пътища. Трета група живеят при свои роднини или близки и се легитимират пред официалните власти само по необходимост. От друга страна, нерядко отделни семейства на македонски бежанци се завръщат в родните места, което не се отразява в централната статистика.
След Първата световна война броят на навлизащите бежанци в страната също се изчислява с големи приближения и затова съществуват сериозни противоречия в отделните статистики. Така например в обнародвания през февруари 1919 г. мемоар до председателя на Парижката мирна конференция Изпълнителният комитет (ИК) на македонските братства “говори” от името на 200-хилядна македонска емиграция в България[1]. Няколко месеца по-късно с.г. българската делегация в Париж представя, че общата численост на подслонилите се в страната бежанци е 500 000 души, от които 300 000 от Македония, 160 000 от Тракия и 40 000 от Добруджа[2]. Броят на преселниците несъмнено е завишен от правителството с цел да се повлияе на великите сили при решаване на териториалните спорове. С подобни намерения всички бежански организации (вкл. и ИК) увеличават по-късно още числеността на изселилите се в страната българи.
Според данни от официалната статистика (макар и с значителни уговорки) навлезлите бежанци от Македония в страната са най-многобройни. След Първата световна война те са над 106 800, от които 20 323 от Вардарска Македония[3] и 86 572 от Егейска Македония[4]. Над 7000 нови преселници от Егейска Македония остават в границите на страната след започване на Гражданската война в Гърция през 1946 г.[5] Така общият брой на македонските бежанци, които попадат в статистиката през изследвания период (1918–1947) е около 113 800 души. Някои изследователи с основание допускат, че действителната численост на македонските българи, навлезли в страната от 1878 г. до края на Втората световна война надхвърля четвърт милион души. Увеличаващата се дистанция на времето намалява възможността да се узнае точният брой на всички преселници, дошли от Македония. Независимо от многообразието на данните безспорно македонските бежанци са значителна част от населението в страната. Имайки предвид геометричната прогресия на нарастване при две и повече родови поколения, то несъмнено техните потомци днес, които живеят в България, са няколко пъти повече и вероятно надхвърлят 1 млн. души.
След 1918 г. (за разлика от предишните бежански вълни) управляващите среди по-успешно регулират заселването на преселниците. Най-голям брой бежанци от Егейска Македония (а също и от Тракия) се отправят към Бургаски окръг. Той е значим по територия (включва днешните Бургаска, Сливенска и Ямболска област) и не е гъстонаселен. Окръгът оредява още повече след напускането на гръцкото население във връзка с Конвенцията за доброволно изселване. Български бежанци се насочени за заселване и към някои други градове и принадлежащите им села в Южна България – Свиленград, Харманли, Хасково, Асеновград, Пловдив, Кушу кавак (дн. Крумовград), Орта-кьой (дн. Ивайловград), Смолян, Стара Загора и др. Отделни групи се установяват в София и в селища в Северна България – Варненско, Русенско, Горнооряховско, Свищовско, Никополско, Видинско и др.
Поради близостта с Егейска и Вардарска Македония на Петрички окръг, в няколко града – Петрич, Горна Джумая (дн. Благоевград), Св. Врач (дн. Сандански), Неврокоп (дн. Гоце Делчев) и принадлежащите им села са настанени множество бежанци от двете области, а окръгът са нарежда на второ място (след Бургаски окръг) по броя на бежанците. Някои от преселниците поради икономически причини след първоначалното заселване променят местоживеенето си. В градовете и селата, където са настанени бежанци, често се обособят тракийски и най-вече македонски квартали или махали, защото преселниците от тези области са най-многобройни[6]. Отделни села, както и улици в по-големите градове често носят имената на географски обекти (планини, реки, градове) или на известни просветно-църковно и освободителни български дейци от Македония.
Установявайки се в България, македонските бежанци възобновяват или учредяват братства/дружества с благотворителен, културно-просветен и пропаганден характер. Основната задача на избраните управителни тела е да повдигат македонския въпрос пред великите сили и Обществото на народите за неговото преразглеждане и справедливо разрешаване. Те се отзовават на всички насилия, които търпят българите във Вардарска и Егейска Македония, търсейки съчувствие и застъпничество от световната общественост и международните институции. Ръководните органи на бежанските организации намират начини да подпомогнат морално и материално македонските бежанци и семействата им. В редица случаи те съдействат или търсят застъпничеството на държавни институции, за да облекчават отчасти участта на преселниците от Македония. Наред с традиционните бежански организации, които имат аналог в годините преди Първата световна война, преселниците от областта създават и нови легални формирования, като Македонски научен институт, македонска парламентарна група и банки, които подпомагат борбата за национално освобождение.
Все с цел освобождение на родния край след завършване на Парижката мирна конференция (1919) македонските българи подновяват и въоръжената борба, която е другият съществен дял от освободителното движение. Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО)[7] наследява традициите на ВМОРО, опитвайки се да брани българщината в областта с въоръжени средства. Поради общността на крайната цел, която преследват легалното и революционното движение, ръководствата на двете течения се подпомагат взаимно. Нещо повече. В редица случаи има преплитане на функциите им. Така например плеяда революционни дейци, основатели и идеолози на ВМОРО, като Христо Татарчев, Гьорче Петров, Андон Димитров, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Петър Ацев, Павел Христов, Георги Баждаров, Владислав Ковачов, Евтим Спространов, Кирил Пърличев, Владимир Руменов, Тодор Попантов, Лазар Томов, Димо Хаджидимов, Павел Шатев, Михаил Герджиков, както и членовете на ЦК на ВМРО, Тодор Александров, Александър Протогеров, Петър Чаулев, Георги Попхристов и Иван Михайлов, се включват пряко или пък насочват косвено дейността на бежанските организации след 1918 г.
Съществува още една по-особена група дейци, включваща авторитетни интелектуалци, между които Любомир Милетич, Иван Георгов, Никола Милев, Симеон Радев, Данаил Крапчев и др. Те не участват пряко в ръководството на многочислените легални организации[8], нито в революционните структури, но са негласни съветници на членовете на ЦК на ВМРО по актуални проблеми. Тези известни македонски дейци влизат във взаимоотношения с различни вътрешни и международни фактори, аргументирайки проявите на легалното и революционното националноосвободително движение.
Изследванията за дейността на македонските бежански организации не са многобройни. Те винаги са оставяни в “сянката” на ВМРО, защото тя е първостепенната сила в движението и важен фактор в освободителната борба, а освен това действията £ по традиция предизвикват по-голям изследователски и читателски интерес. Нейната боеспособност е висока, тъй като тя не учредява, а само възобновява нелегалните си структури от преди 1919 г. Моделът на изграждането й е повторен и в останалите български области под чужда власт, където се появяват сродни организации. Те имат сходни инициали – ВТРО (Вътрешна тракийска революционна организация), ВДРО (Вътрешна добруджанска революционна организация) и ВЗРО “Въртоп” (Вътрешна западнопокраинска революционна организация). Фактически понятието “революционна организация” е синоним на нелегална организация, използваща въоръжени средства за борба.
Поради споменатите причини, дейността на българските легални преселнически формации остава непозната. Това пренебрегване създава предпоставки за непълни, а понякога и за неточни оценки както за дейността на революционните организации, така и за всестранния бежански въпрос. Множество са пропуските и фактологическите грешки, които могат да се открият в обнародваните напоследък енциклопедични трудове и справочници. Несъответствия и празноти съществуват и в редица обобщаващи издания, свързани с тематиката на труда[9]. От друга страна, най-многобройните преселници в страната оказват немалко влияние върху държавно-политическия, обществения, стопанския и културния живот в страната, а след 1944 г. и в Скопие. Това поражда необходимостта изявите на македонските бежански организации в България да бъдат многостранно и задълбочено изследвани, още повече че до този момент липсва цялостен монографичен труд за тяхната продължителна и разнообразна дейност.
* * *
Долната хронологична граница на изследването – 1918 г., е свързана с излизането на България от Първата световна война и изтеглянето на нейните войски и администрация от Македония. Установилите се в страната бежанци и дейци на ВМОРО възстановяват македонските братства/дружества, избират свое ръководно тяло и се подготвят с искания за предстоящата мирна конференция в Париж. През 1947 г., след 29-годишна дейност, съпроводена с наситени исторически събития и обрати, македонските бежански организации са разформировани от управляващите среди в България под натиска на Москва и Белград. Тяхното ликвидиране се приема за горна хронологична граница на труда, тъй като затваря един цикъл от съществуванието на легалното освободително движение на македонските българи.
Изложението е съставено от две части. В първата са намерили приоритетно място изявите на съществуващите легални организации на македонските преселници в България. За да бъде по-вярна и всеобхватна представата за тяхната дейност, са проследени и отделни
прояви на формации със засилено бежанско присъствие – македонска парламентарна група, две банкови учреждения (Македонска кооперативна банка и Македонска народна банка), сиропиталище “Битоля”. Всички бежански организации са регистрирани съгласно законовите разпоредби на страната; водят отчетна документация и кореспонденция с държавни и обществени учреждения, с правителства на великите сили, с Обществото на народите, с чуждестранни и български общественици, политици и интелектуалци; издават свои печатни органи и пропагандни материали; установяват взаимоотношения с различни организационни структури и сродни формации. Тази обемна архивна документация създава възможност за проследяване на различни етапи от живота на бежанските формации, като учредяване, организационни структури и дейност, членска маса, време на съществуване и причини за разпадане, взаимоотношения между съюзните ръководства с отделни братства/дружества, както и с други сродни формации, съществуващи извън пределите на страната, като Съюза на македонските политически (патриотически) организации в САЩ и Канада и Съюза на македонските студентски дружества в чужбина. Разгледани са и някои изяви на отделни братства/дружества, които оказват влияние върху развитието на освободителното движение, като отстояват самостоятелна позиция и се противопоставят на централното ръководство. В труда са проследени и редица аспекти от проявите на ВМРО, както и някои вътрешно- и външнополитически събития, свързани с дейността на македонските бежански организации.
Отделено е внимание и на международната комунистическа идеология, която чрез Българската комунистическа партия и нейните последователи в страната се намесва пряко в националноосвободителната борба на македонските българи. В повечето случаи решенията и действията на комунистически фактори в лицето на Коминтерна, Балканската комунистическа федерация и БКП създават кризи сред македонските организации и дейци. За съжаление те често завършват с кървави междуособици. Организационният завършек на легалното македонско движение в страната също е свързан с БКП. По внушение на Москва и Белград през 1947 г. комунистическата партия направлява процеса за “самоликвидиране” на македонските бежански формации –Македонския научен институт, Илинденската организация и Съюзната организация на македонските братства.
Обект на изследване във втората част на труда са конспиративни формирования на македонските бежанци в България, които са от междинен тип – нито легални, нито революционни организации[10]... При кореспонденциите се използват псевдоними, шифри, кодове, специални речници и др. секретни способи (различни от тези на ВМРО), които затрудняват разкриването им от неприятели, а дълго и от изследователи...
В Република Македония темата за бежанските организации не е непозната. Авторите на тези публикации разполагат с многобройни доказателства за българския етнически произход на македонските емигранти в България и по света, които обаче умишлено игнорират. Водени от прагматични съображения, вероятно и занапред те ще отбягват научната полемика и диалога, дирейки безуспешно повече от половин век генезиса на “македонската” нация в далечното минало. Тази водеща теза в изследванията на скопските историци не им позволява да отговорят на един съществен въпрос. Кое накара многобройните бежанци от Македония да се насочат така масово само в една от балканските страни – България, при това нито най-голямата, нито икономически и политически най-закрепналата. Историческата истина изисква да се каже, че изгнаниците търсеха закрила от своите сънародници, защото те не желаеха да живеят под страх от репресии заради българското си име и самосъзнание.
За напусналите родните си краища изгнаници, които идват в България, се употребяват синонимите “бежанци”[11], “емигранти”, “преселници” и др., в които се влага един и същ смисъл. Всички споменати понятия се използват равностойно, за да се избегнат ненужни повторения, както и заради съобразяване с официалните наименования на организациите.
За написването на труда са използвани разнообразни изворови материали – архивни фондове, вестници, списания, брошури, документални сборници, обнародвани документи и материали в периодични издания, спомени на организационни дейци, общественици и политици, стенографски дневници, както и изследвания на български и чуждестранни учени, отнасящи се пряко или косвено за историята на легалното и революционното македонско освободително движение[12].
В монографията са включени приложения, съдържащи сведения за броя на членовете, движенето на членската маса и финансовото състояние на отделните организации; списъци на братства/дружества; фотоси от конгреси/събори и други важни организационни събития; заглавни страници на печатни органи, организационно-пропагандни материали, календари с лика на известни революционери; факсимилета на устави, резолюции и базови документи; братствени знамена, отличия и шифри; единични и групови снимки на ръководни организационни дейци, учени, публицисти и др. Значителна част от илюстрациите са непознати или слабо известни. Те са открити в държавни, ведомствени и обществени архивохранилища, в музеи, библиотеки, както и в частни колекции.
Авторът благодари на колегите си от секция “История на българския национален въпрос” към Института по история при БАН и от Македонския научен институт – София, за направените препоръки и изразени мнения при обсъждане на монографичния труд. Признателност за оказаното съдействие при издирването на архиви, материали и илюстрации заслужават и сътрудниците от Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” – Български исторически архив (НБКМ–БИА), Централен държавен архив (ЦДА), Архив на Министерството на вътрешните работи (АМВР), Научен архив на Българска академия на науките (НА–БАН), Библиотека и Архив на Института по история при БАН (АИИ–БАН), Централен военен архив – Велико Търново (ЦВА–В. Търново), Държавен архив – София (ДА–София), Исторически музей и Държавен архив – Благоевград (ДА–Благоевград), Държавен архив – Кърджали (ДА–Кърджали), Библиотека и Архив на Македонския научен институт (АМНИ), Държавен архив на Р Македония.
Сърдечна благодарност заслужават и всички приятели, без чиято подкрепа този труд нямаше да се появи.
[1] Мемоар до председателя на Конференцията на мира и до правителствата на Американските съединени щати, Великобритания, Италия, Франция и Япония от Изпълнителния комитет на македонските братства в България. С., 1919, с. 59.
[2] Димитров, Г. В. Настаняване и оземляване на българските бежанци (1919-1939). Благоевград, 1985, с. 23.
[3] Косатев, Т. Бежанският въпрос в България след Първата световна война (1919-1932). Дисертация. С., 1976, с. 261 (Приложение1).
[4] Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония. Мит или реалност. С., 1996, с. 181.
[5] Пак там, с 426, бел. 14.
[6] В София се изграждат още добруджански и царибродски квартали.
[7] След Първата световна война националноосвободителното движение на българите от Македония и Тракия, поставено при различни условия се разделя. ВМОРО се преименува на ВМРО, а македонските бежански организации се обособяват от тракийските.
[8] Георгов и Милетич са избирани за председатели на Македонския научен институт, но той се изгражда като елитарна научно-обществена организация, включваща ограничен брой членове.
[9] Македония. История и политическа съдба (1912–1941). Т. II. Ст. Загора, 1996, Т. III. Ст. Загора, 1998; Националноосвободително движение на македонските и тракийските българи 1878–1944. Т. 3. С., 1997, Т. 4. С., 2003.
[10] Това изследване бе публикувано като самостоятелно издание, наименовано “Тайните структури на македонските българи (1918–1941 г.).” С., 1998. Поради общите процеси сред бежанците, участващи в легалните и конспиративните структури, авторът намира, че то има своето място в настоящия труд.
[11] Понятието “бежанец”, “бежанка” (“бежан”) означава избягал от родното си място човек поради преследване, размирици, войни и други причини. Сходно етимологично тълкувание има и глаголът емигрирам (от лат.) заедно с производните му емигранти, емигрантски и др., както и синонимите преселници, заселници (Български тълковен речник. С., 1976, с. 42).
[12] Сред обнародваните трудове, посветени на националноосвободителното движение на македонските българи, се открояват монографиите на К. Палешутски (Македонското освободително движение след Първата световна война (1918–1924), С., 1993; Македонското освободително движение 1924–1934. С., 1998). Те се отличават от останалите научни трудове, които ще бъдат цитирани по-нататък в изложението, тъй като в тях дейността на македонските бежанските организации е по-пълно разгледана.
ПОСЛЕСЛОВ
Освободен от грижата да противодейства на организационни опоненти, от лятото на 1947 г. Централният инициативен македонски комитет на македонските дружества безпрепятствено популяризира политиката на управляващите среди в посока към присъединяване на Пиринска Македония към НР Македония. Той пропагандира различни инициативи, за да може българското население в областта бързо и лесно да “припознае” своя нов род, четмо и писмо – приемане на учители по “македонски” език от Скопие; разпространяване на художествена литература и учебни пособия, възхваляващи “македонската” култура и нация; заличаване на страници в учебниците по българска история и география, отнасящи се за Македония; отправяне на заплахи за арест, интерниране и физическа разправа с лица, отказващи да променят своето българско съзнание.
За щастие последвалото скъсване на съветско-югославските отношения през 1948 г. оказва влияние и в София. То охлажда ентусиазма на управляващите за териториални отстъпки, свързани с предаването на Пиринския край към НР Македония, и за изграждане на българо-югославска федерация. Пред XVI пленум на ЦК на БРП (к), проведен на 12 юли 1948 г., Г. Димитров публично констатира погрешния курс на българската държава по македонския въпрос: “Водейки такава политическа игра по въпроса за федерацията, югославските ръководители, и специално македонските, усилваха своята работа за присъединяване на Пиринския край към Македонската народна република (респ. към Югославия). Те наводняваха Пиринския край със свои емисари, организатори на книжарници и пр., които провеждаха тяхната тяснонационалистическа политика. Благодарение на наши собствени опущения и недоглеждания, те превърнаха тоя край, съставна част от България, в край, фактически ръководен от Скопие. Така се получи създаването на недопустимото положение в Пиринския край на държава в държава.”[1]
Направената констатация е вярна, но реалностите показват, че действията на Белград и Скопие не са самоволни, а често са инициирани или поощрявани от София. Парадоксалното поведение на българските държавници през този период буди основателни критични размисли, тъй като трудно може да бъде обяснено отстъплението им от националната кауза, граничещо до пълно раболепие към Москва и Белград. И ако до 10 февруари 1947 г. те могат да бъдат оневинени в някаква степен, поради неподписания мирен договор в Париж и очакваната подкрепа от двете държави, то след тази дата ситуацията се променя. Независимо че договорът влиза в сила от 15 септември 1947 г., страната вече е пълноправен субект в международните отношения и нейните политици би трябвало да се държат по-достойно с външнополитическите си партньори и “управлявания” народ. Уви – този жадуван поврат се осъществява едва след близо три десетилетия, когато българските управляващи най-сетне намират смелост, макар и все още под опеката на СССР, да се разделят с интернационалистичните си мечтания и погрешната си политика по македонския въпрос.
След държавно-политическите промени в страната през ноември 1989 г. се възраждат две македонски легални организации, имащи дълголетни традиции. На 5 януари 1990 г. в София се възстановява Съюзът на македонските културно-просветни дружества, който бързо се утвърждава като обществена патриотична организация. Членовете му видоизменят на няколко пъти съюзното наименование, включвайки в него популярната абревиатура ВМРО. В началото на ХХI век в устава се прави още по-сериозна промяна, свързана с характера на организацията, която я превръща от културно-просветна формация в общобългарска партия под името „ВМРО – Българско национално движение“ (ВМРО–БНД). След преобразованието тя се включва пълнокръвно в политическия живот на страната със свои представители в местната и държавната власт, засилвайки влиянието си в селища, където има по-голям брой младежи и студенти. През 1997 г. съюзни членове – потомци на известни фамилии от Македония, учредяват в София сродна формация под името “ВМРО – Съюз на македонските организации”. По разнородни причини създадената организация не може да се изяви пълноценно и остава в сянката на ВМРО–БНД.
Македонският научен институт е втората организация, която възстановява дейността си. Неговите учредители приемат на 3 май 1990 г. в София устав, близък по дух и съдържание на статутите, приети от първите му създатели. За кратко време МНИ привлича добър екип от учени специалисти от различни области на знанието – историци, езиковеди, литератори, етнографи, юристи. Броят на членовете му достига 80 души, които имат изследвания върху различни аспекти на македонския въпрос. Институтът възстановява издаването на сп. “Македонски преглед”, даващ достоен отпор на чуждестранни медии, политици и държавници, които игнорират и/или фалшифицират доказателствата за българската идентичност на населението в Македония; “възражда” поредицата “Македонска библиотека”; отпечатва документални сборници, фундаментални научни трудове, между които многотомна история “Националноосвободителното движение на македонските и тракийски българи 1878–1944”, популярни брошури. Институтът изгражда свои структури в страната: филиал в Благоевград и научно-информационни групи в Кюстендил, Петрич, Сандански, Гоце Делчев, Разлог, Дупница и Варна. Установява контакти с над 50 научни центъра и отделни учени по славистика и българистика в Европа, САЩ, Канада, Австралия. МНИ включва в редиците си като чуждестранни членове известни учени. Той се утвърждава като авторитетно общонационално средище, което с научни средства работи за духовното единство на българската нация; разкрива характера на националноосвободителното движение на българите в Македония, Тракия и други области, останали под чужда власт; разобличава фалшификациите на историческото минало.
За разлика от двете разформировани през 1947 г. бежански формации – Съюза на македонските благотворителни братства и Македонския научен институт, Илинденската организация не се възстановява, защото членовете й са си отишли от този свят – с разочарование, тъга и гняв от родоостъпната политика на управляващите среди. Рецидивите от опасната политическа тенденция, причинила силна ерозия на българското самосъзнание в Македония, се чувстват осезателно и днес. Близо шест десетилетия след стореното зло те се усещат и в България, независимо че македонският химн “Изгрей, зора на свободата” вече може да звучи свободно, а столичната улица “Пиротска” – водеща към митичната цитадела на легалното движение, след трикратна промяна (“Й. Б. Тито”, “А. А. Жданов” и “3-ти април”) възвръща старото си име. С подобен горчив привкус и низ от превратности е изпълнена историята на македонските бежански организации – съставна част от българския летопис. А като такава, тя трябва да се съхранява от съседско посегателство и роден нихилизъм, защото стара истина е, че историята не се дарява, а може само да се наследява.
[1] Димитров, Г. Доклад пред XVI пленум на ЦК на БРП (к) (12 юли 1948 г.). С., 1948, с. 24.
ИМЕНЕН ПОКАЗАЛЕЦ КЪМ КНИГАТА
А
Абаджиев, Георги – 296, 369, 370, 371, 374, 375, 378, 385, 389, 390, 395
Абазов, Славчо – 119, 147, 163, 170
Аврамов, Асен – 203, 207, 222, 259, 368, 383
Аврамов, Д. – 228
Аврамов, Стефан – 381, 392
Аговски, Иван Серафимов – 130, 131
Айетулах бей – 100
Алайков, Велин – 117
Александров, Валентин – 327
Александров, Васил – 296
Александров, Кирил – 342, 343
Александров, Тодор – 11, 24, 26, 27, 28, 30, 31, 42, 43, 58, 60, 64, 67, 68, 72, 103, 104, 105, 117, 118, 120, 132, 141, 145, 146, 147, 148, 161, 162, 163, 164, 165, 166, 167, 168, 198, 210, 217, 277, 306, 307, 313, 314, 315, 316, 352, 362
Александрова, Вангели – 256
Александрова, Коцка – 256
Александър, крал – 223, 274, 345
Алексиев, Владислав – 261, 281, 292
Алексиев, М. – 168
Алексиев, Сл. – 320
Ампов, Христо – 386, 394
Анастасов, Григор – 271
Анастасов, Йордан – вж. Анастасов, Юрдан
Анастасов, Юрдан (Йордан) – 84, 85, 86, 102, 122, 126, 154, 222, 376, 377, 378, 379, 394
Ангелов, Веселин – 370, 383, 384
Ангелов, Йордан – 174
Ангелов, Милан – 381
Андонов-Полjански, Христо – 42
Андреев, Б. – 190
Анков, Т. – 355
Антонов Б. – 154, 163, 173, 194, 220, 225, 229
Антонов, Д. – 170, 214
Антонова, М – 176
Антонова, Мара – 216
Антонова, Марица – 216
Апостолов, Г. – 184
Апостолов, Д. – 173
Апостолов, свещ. К. – 27
Арнаудов, Д. – 183
Арнаудов, Михаил – 150, 151, 247, 292, 367
2
Арсов, Славейко – 191
Атанасов, Ангел – 274
Атанасов, В. – вж. Ивановски, В.
Атанасов, Г. – 346
Атанасов, Георги – 117, 161, 168, 210
Атанасов, Григор – 234
Атанасов, Ив. – 355
Атанасов, Мире – 374
Атанасов, П. – 197
Атанасов, Филип – 64, 77, 84, 87, 105
Ацев, Петър – 11, 23, 38, 40, 41, 62, 67, 69, 109, 133, 134, 165, 168, 170, 211, 231
Ацев, Петър Г. (ММС) – 211, 259
Ачков, Димитър – 21, 156
Ачков, П. – 171
Б
Бабев, Любен – 354, 355, 359
Бадев, Йордан (Юрдан) – 64, 72, 87, 102, 134, 150, 190, 228, 228, 281
Баджов, Стефан – 150, 281, 292
Баждаров, Георги – 11, 21, 22, 24, 29, 30, 39, 72, 87, 123, 134, 141, 150, 151, 162, 164, 176, 190, 206, 211, 215, 216, 222, 301, 302, 303, 307, 310, 311, 332
Бакалов, Г. – 346
Бакалов, Тодор – 109
Бакиш, Х. – 251
Балабанов, Александър – 74, 150, 151, 247, 376
Балан, Александър Теодоров – 261, 292
Баласчев, Георги – 150
Балджиев, Михаил – 247
Балтов, Туше – 110
Батанлиев, Б. – 346, 347
Баучер, Джеймс – 61
Бачев, П. – 238
Бегъмов, Георги – 384
Белдедов, Ефрем – 271
Белев, Георги – 228, 254, 290
Белев, Наум – 212, 217
Бентинк, Виктор – 269
Бернард, Георг – 214
Беров, Любен – 330, 339
Бешевлиев, Веселин – 261, 281, 368
Бианки, Франческо – 47
Бидиков, Стефан – 283, 288
Билярски, Цочо – 28, 75, 161, 245, 270, 293
3
Биолчев, Илия – 109, 271
Битоски, Крсте – 47
Бичева, Е. – 176
Благоев, Н. – 64, 260
Богданов, Димитър – 358
Бодлев, Евтим – 214, 304
Бодлева, Аделфина – 304
Божинов, Войн – 107, 115
Божинов, Войн К. – 186
Божинов, Лазар – 288
Божинов, Щ. – 238
Божинова, Мария – 256
Божков, К. – 110
Боздов, С. – 190
Борис III, цар – 269, 286, 291
Боров – вж. Чкатров, Йордан
Бояджиев, Климент – 234
Бояджиев, Никола – 281
Бояджиев, Стоян (член на МПЛ) – 338
Бояджиев, Стоян (член на НМБ) – 352, 367
Бояджиев, Харалампи – 395
Бугарчев, Илия – 74
Буйнов, Александър – 22, 103, 104, 168
Бульов, Владимир – 87, 122, 150
Бунев, Борис – 384
Бурилкова, Ива – 161, 245
Буров, Атанас – 141, 188, 213, 214, 234
Бъкстон, Ноел и Чарлс – 61
Бърльо, Иван – 117
Бъчваров, Васил – 351
В
Вайганд, Густав – 192, 260, 261
Вакарелски, Константин – 143
Вакарелски, Христо – 261, 293
Вапцаров, Никола – 296
Василев, Алеко – 117, 161, 163, 164, 165, 168, 210
Василев, Васил – 148, 150, 207, 214, 218, 220
Василев, Васил (автор) – 32, 46, 108, 125, 134, 164, 167, 184, 213, 234, 314
Василев, Григор – 197
Василев, П. – 304
Василев, Спиро – 288
Вачков, Даниел – 223
Велев, Никола – 203, 271, 319
4
Велев, Спиридон – 21, 27
Велева, Гена – 233, 312
Великов, Антон (Беломорски) – 296, 378, 379
Велчев, Борис – 249
Велянов Кръстьо (Кръстю) – 74, 97, 149, 150, 178, 203, 207, 220, 240, 258, 367
Венедиков, Петко – 292
Венизелос, Елевтериос – 51
Веселинов, К. – 237, 245
Весов, Любомир – 74
Вичев, Петър – 75
Влахов, Димитър – 67, 69, 141, 150, 161, 166, 183, 222, 375, 377, 392
Влахов, Туше – 376, 393, 395
Войданов, Смиле – 191, 398
Врингов, Никола – 390
Вълков – вж. Куртев, Владимир
Вълков, Иван – 327
Въндев, Георги – 268
Г
Габровски, Никола – 302, 303
Габровски, Петър – 283
Гаврилов, Михаил – 189
Гаджев, Иван – 260
Гайгуров, Славчо – 384
Гайдарждиев, Сп. – 232
Галиб бей – 103
Галчин, Петър – 122, 296
Ганчев, Стоян – 281, 320
Гарванов, Иван – 191
Гезенко, Иванка – 293
Гелев, Живко – 260
Гелев, Методи – 122, 154
Генадиев, Михаил – 288
Генов, Георги П. – 214, 247, 249, 250, 281, 293, 367, 368, 384, 385
Георгиев, Величко – 125, 133, 140, 141, 214, 310, 339
Георгиев, Вл. – 147, 176
Георгиев, Иван – 237, 247
Георгиев, Кимон – 268, 275
Георгиев, Козма – 232, 238, 247, 254, 255, 271
Георгов, Иван – 367
Гергинов, Кръстю – 28
Герджиков, Михаил – 11, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 61, 62, 63, 65, 191, 222, 363, 368, 380
Германов, Стоян – 150, 280, 375, 387, 388
5
Гешев, Никола – 359
Гиргинов, Александър – 42, 240
Гиргинова, Мария – 256
Гирджиков, Н. – 101
Гичев, Т. – 190
Главинов, Васил – 96, 131
Главинчев, Наум
Глушков, Петър – 86, 87, 177, 247, 248, 305
Годар, Жюстен – 260
Голабчев, Илия – 281
Голев, Димитър – 174
Горчев, Г. – 359
Гоцев, Атанас – 205
Гоцев, Димитър – 28, 64, 149, 152, 203, 259, 319, 337, 352, 382, 384
Гошев, Лазар – 247, 278
Гошева, Вера – 382, 389
Грашев Хр. – 102
Гребенаров, Александър – 61, 141, 151, 191, 198, 204, 280, 375, 387, 388, 395
Григоров, М. – 347
Григоров, Марко – 274
Григоров, Мильо – 351
Груев, Борис – 247, 250, 277
Груев, Даме – 191, 277, 352
Групчев, Л. – 304
Грънчаров, Д. – 189, 216
Грънчарова, М. – 216
Гърдев, Константин – 199
Гьондев, Н. – 99, 154
Гьоринг, Херман – 291
Гюзелев, Димитър – 190, 292, 367
Гюрков, Йордан – 203, 210, 214, 222, 232, 235, 258, 328, 332
Гюркова, Мица – 256
Гюрлуков, Милан – 64, 91, 110
Д
Далкалъчев, Христо – 88, 99, 101, 103, 368
Дамяни, Енрико – 26
Дамянов, Милан – 27, 84, 122, 154, 157, 274, 284
Данаилов, Л. – 237
Дангулов, Илия – 349, 350
Данев, Стоян – 37
Даскалов, Асен – 463
Даскалов, Георги – 9, 291, 293, 370, 371, 381, 398
Даскалов, Сл. – 345
6
Даскалова, М. – 347
Делииванов, Туше – 122, 271, 380
Делирадев, Павел – 62, 376, 377, 378, 379, 381, 386,
Делчев, Гоце – 69, 157, 251, 352, 363, 383, 391, 392
Денишев, Георги – 369
Державин, Николай – 261
Деспотов, Вельо – 66, 77, 301, 302, 303, 368, 369, 370, 374, 375
Деспотов, Георги – 296
Джеров, Лука – 40, 380, 395
Джеров, Никола – 178, 207, 215, 228, 332
Джерова, Славка – 256
Джиков, Александър – 246
Джолев, Атанас – 371
Джолев, Борис – 349, 350
Джонев, Ангел – 22, 87
Джордж, Лойд – 42, 107
Джурич – 188
Дигалов, Илия – 353
Димитров, Александър – 67, 68
Димитров, Андон – 11 24, 54, 64, 77, 84, 87, 99, 104
Димитров, Апостол – 301, 302, 303
Димитров, Ат. – 238
Димитров, Благой – 219
Димитров, Божин – 271, 274
Димитров, Борис – 258
Димитров, Георги – 165, 392, 399, 401
Димитров, Георги В. – 9, 73, 76, 82, 97, 161, 181, 195, 339
Димитров, Ем. – 171, 184, 207, 220, 232
Димитров, Иван – 111, 148
Димитров, Илчо – 143, 154, 213, 222
Димитров, Лазар – 191
Димитров, Любен – 203, 259
Димитров, М. – вж. Димитров, Ем.
Димитров, Стефан – 238, 254
Димитров, Т. – 103
Димова, Александра – вж. Хаджидимова, Александра
Димчев, Георги – 347, 351
Динев, Ангел – 238, 271, 368, 370, 371, 386, 390
Динеков, Петър – 294
Дишков, Н. – 87
Дишкова, Славка – 256
Добревски – 99
Добринов, Дечо – 141, 184, 237, 238, 245
Донев – вж. Тошев, П.
Дорев, Аце – 21, 33
7
Дорев, Иван – 254
Дочев, Иван – 340
Драгойчева, Цола – 377
Дрангов, Кирил – 286, 384
Дрангова, Райна – 176
Дудаклиев, Д. – 345, 346
Дудулов, Ат. – 376, 378, 379
Дуйчев, Иван – 261, 292, 293, 294, 367, 368
Думбалаков, Михаил – 94, 109, 233
Думев, Велко – 154, 159, 163, 170, 171, 207, 218, 220, 229, 232, 234, 247, 311
Думев, Петър – 258
Думева, С. – 216
Дървингов, Петър – 24, 234, 274, 281, 292
Е
Евгов, Т. – 355
Евстатий, дякон – 170
Евтимов, Александър – 109, 119, 133, 134, 271, 330
Евтимов, Симеон – 201, 214, 222, 247, 248, 332
Елезов, Ив. – 392
Елчинов, Георги – 349, 350
Ж
Желябов, Ж. – 392
Живкович, П. – 223
Жостов, Димитър – 134, 150, 187, 212
З
Завоев, Петър – 150, 367
Занева, Б. – 347
Занков, Георги – 93, 106, 109, 111, 117, 118, 119, 126, 133, 134, 144, 147, 159, 162, 163, 164, 165, 166, 168, 170, 171, 183.
Зафировски, Митко – 371
Захариев, Иван – 258, 271
Захариев, Йордан – 247
Захов, Захо – 342, 343, 344, 347, 350
Здравеева, Зора – 74
Златанов, Ст. – 173
Златев, Петър (Пенчо) – 275
Зографов, Борис – 150, 199, 221, 249, 259
Зографов, Крум – 91, 93, 94, 104, 105, 117
Зографов, Христо – 238, 254, 271
И
8
Ибровац – 195
Иванов, Ал.– 346, 347
Иванов, Б. – 173
Иванов, Георги – 343, 346
Иванов, Димитър – 170, 207, 211, 227, 252
Иванов, Желю – 281
Иванов, Ив. (член на МРОЧЗ) – 356, 358, 359
Иванов, Ив. (член на МУС) – 346, 347
Иванов, Иван – 154
Иванов, Иван Хр. – 395
Иванов, Йордан – 150, 248, 281
Иванов, М. – 237
Иванов, Марко – 94, 119, 133, 134, 147
Иванов, Никола – 84, 85, 122
Иванов, Славе – 104, 132
Иванов, Ставри – 353
Иванова, Александрина – 64
Иванова, Люба – 176, 216, 256
Иванова, Павлина – 256
Ивановски, Васил – 245, 378, 385, 390, 391
Иванчев, Д. – 89
Икономов, Димитър – 40, 168
Илиев, Димитър – 233, 234
Илиев, Димитър (член на ИК) – 66
Илинский, Григорий – 261
Илчев, Иван – 32
Илчев, Тодор – 229
Ингилизов, Иван – 109, 182, 187
Иширков, Атанас – 75, 247, 248, 261
Й
Йовев, Магден – 217
Йовков Арсени – 106, 119, 126, 133, 134 135, 144, 145, 159, 160, 161, 162, 163, 165, 166, 168, 170, 171
Йосиф, екзарх – 205
Йосифов, Александър – 271, 274, 276, 283, 288
К
Казаски, Любен – 381
Казепов, Георги – 168
Калайджиев, Христо –184, 368, 369, 371, 372, 375, 377, 378, 385, 386, 389, 393, 394, 396
Калфов, Дамян – 247
Каназирев, Владимир – 66, 85, 116
Кандиларов, Георги – 281
9
Кандиларов, Д. – 33, 301
Кантарджиев, Чудомир – 40, 104, 168
Капсъзов, Ангел – 81
Каравелова, Екатерина – 281
Караджов, Иван – 85, 157, 234, 328
Карайовов, Тома – 84, 85, 87, 150, 214, 247, 248, 258, 376
Караманджуков, Христо – 247, 277
Караманов, Вл. – 294
Каранджов, Н. – 173
Каранджулов, Иван – 21,26, 29, 36, 43, 53, 64, 75, 76, 77, 84, 85, 86, 88, 101, 102, 134, 174, 178, 187, 210, 211, 212
Каранджулова, Дона – 177
Карасанов, Никола – 109
Каркини, Сюлейман – 100, 103
Касабов, Благой – 82
Кастелов, Боян – 83
Катардџиев, Иван – 38, 48, 64, 130, 215
Катошев, Стоян – 247, 261, 281 384
Кафандарис – 195
Кацаров, Гаврил – 247, 261, 281
Кепевски, Круме – 381
Керезиев, Иван – 296
Керемидчиев, Стоян – 74
Кесяков, Богдан – 75
Кецкаров, Антон – 204, 248, 250, 278, 281, 292, 304, 376
Кецкаров, Владимир – 379, 386, 393, 394
Кикиритков, Мирчо – 371
Кипров, Александър – 211
Кирил – 118, 198
Киров, Майски Никола – 23, 57, 60
Киров, П. – 84
Киров, С. – 101, 103
Киселинов, Н. – 173
Киселинчев, Лазар – 116, 197, 201, 221, 274, 278
Киселинчев, Ламби – 116, 171, 184, 220, 221, 225, 229
Киселинчев, Пандо – 150
Киселинчев, Сл. – 148
Китинчев, Спиро – 291
Клемансо, Жорж – 42, 46
Клинчаров Иван – 82, 95, 96, 131
Кляшев, Пандо – 191,
Кляшев, Христо – 390
Ковачевич, Михайло – 187
Ковачов, Владислав – 11, 60, 61, 64, 84, 85, 89, 94, 99, 102, 104, 105,110, 161, 168
10
Кожухаров, Ан. – 102, 254
Кожухаров, Петър – 281, 282
Койзеклиева, Роза – 312
Коларов, Васил – 392, 393
Коларов, Никола – 150, 203, 254, 255, 271, 293
Колев, Желязко – 340
Колишевски, Лазар – 380, 387
Колищърков, Петър – 74, 207
Кондов, Георги – 171, 184, 209, 220, 229, 232, 230, 239, 247, 254, 271
Коневски, Блаже – 381
Константинов, Никола – 381, 386
Константинов, Спиро – 150, 151, 171, 190, 260
Косатев, Тодор – 9, 81
Косев, Димитър – 127, 142, 143, 153, 155, 165, 168, 180, 213
Костадинов, Васил – 344
Костенцева-Мецгер, Р. – 216
Костов, Григор – 91, 103
Костов, Кръстю (Кръстьо) – 390
Костов, Стефан – 281
Костов, Трайчо – 380
Костурков, Стоян – 37, 141
Кох, Х. – 294
Коцарев, Антон – 101, 177
Коцарев, Ж. – 304
Коцо, Димче – 72, 87, 150, 291395
Крапчев (член на ММС) – 209
Крапчев, Данаил –
Крапчева, М. – 176
Кратовлиева, Славка – 312
Кръстев, Христо – 234
Куба, Лудвиг – 260
Кузов, В. – 22, 357
Кулидж, Калвин – 198
Кулишев, Георги – 24, 72, 140, 150, 151, 179, 187, 190, 206, 207, 208, 209, 210, 212, 214, 215, 228, 272, 277, 311, 375, 376, 377
Куманов, Милен – 124, 153
Куртев, Александър – 343, 346, 347
Куртев, Владимир (псевд. Вълков) – 134, 210, 269, 328, 333, 334, 346, 384
Куртелов, Ан. – 86
Кусев, Владимир – 85, 99, 122, 126, 154, 159
Кушев, Илия – 74
Кушев, Петър – 174, 234, 301, 302, 303
Кушевалиев, Димитър – 21
Кързон, лорд – 78
11
Кърничева, Менча – 343
Кърчов, Тома – 278, 381
Къцева, Тинка – 390
Кьорчев, Димо – 189
Кьосеиванов, Георги – 276
Кюркчиев – 99
Л
Лагадинов, Христо – 349, 384
Лазаров, Гр. – 175
Лазаров, Димитър – 278, 279
Лазаров, Кр. – 371
Лазаров, Михо – 281
Лазаров, Стоян – 231
Лазич, Жика – 213
Лалков, Милчо – 368
Ламуш, Леон – 192, 258, 260, 261
Лапе, Любен – 395
Левски, Васил – 277
Ленина, Жила – 162
Лисичков, Христо – 254
Личев, Илия – 109
Лозанчев, Анастас – 38, 40, 53, 69, 271, 380, 395
Льондев, Кръстю – 40
Люзов, В. – 355
Ляпов, Димитър – 134, 246
Ляпчев, Андрей – 37, 141, 151, 175, 180, 186, 187, 188, 212
М
Мавродиев, Владимир – 254,
Мавродинов, Н. – 294
Маджаров, Атанас – 174
Маджаров, Рашко – 157
Малечков, Тома – 384
Малешевски, Никола – 157
Малинов, Александър – 23, 24, 141
Малковски, Георги – 289
Манасиев, Добри – 187
Манговски, Перо – 374
Мандарчев, Велко – 104
Манев, Петър – 203
Манолев, Никола – 386
Манолов, Г. – 168, 386
Манолов, Филип – 238, 288
Манчев, Кръстьо – 275
12
Манчев, Тасо – 281
Маринов, Никола – 288
Марков, Петър – 228, 254
Марков, Георги – 217, 226
Марков, Йосиф – 384
Марков, Мирчо – 342, 343, 344, 345, 347, 350, 351
Марковски , Д – 175, 239
Марковски, Венко – 296, 381
Мартинов, Спас – 211
Мартулков, Александър (Алексо) – 64, 95, 237, 281, 368
Марчев, Г. – 351
Масларов, Иван – 389, 390
Маташев, Кръстьо – 384
Маткович, Добрица – 125
Матлиев, Ис. – 346
Матов, Милан – 271, 278
Матов, Славейко – 87, 212, 260
Матов, Христо – 277, 301, 302, 303, 380
Матова, Р. – 176
Медникаров, Стоян – 109
Медникаров, Хр. – 168
Методий – 118, 198
Миладинов, Христо – 283
Миладинови, братя – 198, 330
Милачков, Володя – 290
Милев, Вълкан – 229
Милев, Никола (псевд. Спектатор) – 23, 26, 27, 28, 72, 85, 87, 102, 123, 134, 140, 150, 231, 311
Милева, М. – 176
Милетич, Любомир – 24, 30, 74, 75, 123, 141, 150, 190, 191, 218, 225, 247, 248, 254, 260, 261, 380, 395
Милушев, Георги – 351
Мильовски Киро – 374
Милюков, Павел – 260
Милютин, Владимир – 164
Минев, П. – 237
Минев, свещеник – 249
Минчев, Димитър – 284, 291
Миразчиев, Димитър – 251
Мирев, Св. – 345
Мирчев, Боян – 258
Мирчев, Димитър – 271, 272, 275
Мирчев, Ж. – 245
Мирчев, Йордан – 87, 187, 188, 194, 209, 220
Мирчев, Кирил – 261, 292, 294, 376
13
Митев, Димитър – 115, 143, 145, 155, 175, 181, 188, 242
Митев, Трендафил – 22, 35, 116, 177, 199, 201
Митева, Ю. – 296
Митрев, А. – 395
Михайлов, Димитър – 26, 29, 30, 301, 302, 303, 311
Михайлов, Димитър (член на ММС) – 258
Михайлов, Иван – 29, 74, 97, 105, 132, 161, 163, 172, 186, 187, 189, 191, 197, 203, 204, 206, 208, 209, 210, 212, 212, 214, 216, 217, 219, 220, 221, 222, 224, 226, 227, 231, 231, 234, 235, 239, 240, 255, 257, 260, 261, 268, 270, 274, 295, 326, 327, 332, 333, 3341 335, 337, 338, 339, 340, 341, 342, 343, 352, 389
Михайлов, Панчо – 117
Михайлов, Тодор – 150
Михайлов, Христо – 189, 234, 238, 239, 288, 302, 303, 305
Михалчев, Димитър – 75, 87, 212
Михов, Борис – 369
Миховски, Ст. – 356, 357, 359
Мицев, Владимир – 271
Мицева, Благородна – 312
Мичев, Добрин – 348, 352, 369, 370, 371, 374, 377, 383, 384, 386, 389, 390, 391, 394
Мичева, Здравка – 223, 227
Мичева, Цветана – 210, 236, 241
Мишайков, Димитър – 150
Мишев, Димитър – 75, 101, 214
Мишев, Михаил – 344
Мишев, Стоян – 91, 104, 105, 132, 164, 213
Младен – вж. Развигоров, Страхил
Младенов, Стефан – 247, 258, 261
Моллов, Владимир – 179, 195
Монев, Михаил – 109, 174, 268, 271
Монев, Никола – 260
Мончев, Борис – 301,
Москов, Хр – 184
Мусолини, Бенито – 108, 143, 291
Мусурев, дякон – 21
Мутафова, Фани – вж. Попова-Мутафова, Фани
Мутафчиев, Петър – 214, 261, 281, 292, 367
Мушанов, Никола – 141
Мушмов, Никола – 33, 150
Мушмова, Фроса – 256
Мърмев, Петър – 109, 126, 134, 150, 159, 163, 179, 209, 228, 246, 247, 249, 268, 271
Мърфи, Доминик – 21, 26
14
Н
Найденов, Н. – 141
Накашев П. – 154
Накова, Б. – 148
Нанов, Стефан – 224, 229, 232, 374, 375, 391
Настев, Георги (псевд. Лютов) – 268, 333, 334, 337, 384
Настев, Ив. – 355
Настев, Христо – 392
Наумов, Дамян – 228, 246
Наумова, Донка – 312
Неделковски, Коле – 296, 381
Неделчев, Михаил – 290
Недков, Тодор – 47
Недкова, Надежда – 39
Нейпър – 53
Нейчев, д-р Полихрон – 21
Нелчинов, Иван – 214
Неманов, Л. – 192
Ненов, К. – 355
Нецев, Д. – 190
Нидерле, Любор – 260
Низамов, Христо – 201, 256
Никоколов, Стр. – 345
Николов, Г. (член на ИК) – 238
Николов, Георги (член на ММС) – 211, 260
Николов, Д – 150, 151, 175, 190, 260,
Николов, Кирил – 296, 372, 376, 378, 386
Николов, Коста – 84, 87, 122, 150, 174, 369
Николов, Крум – 203, 347
Николов, Паскал – 296
Николов, Тома – 40
Николова, Христина – 329
Нинчич, Момчило – 143, 157
Нойков, Стефан – 313
Нонев, С. – 150
О
Оббов, Александър – 242
Огненов, Л. – 304
Огнянов, Христо – 258, 346
Омарчевски Стоян – 134
Орманджиев, Иван – 247
Ослекова, Д. – 347
Османков, Георги – 238, 254, 255, 258, 271
Охридски, Климент – 118, 198
15
П
Павелич, Анте – 226, 227
Павлов, Тодор – 29, 36, 64, 75, 150, 292
Павлов, Тодор акад. – 375, 377, 386
Павлу, Б. – 155
Пазов, Константин – 271
Палашев, Георги –33, 34, 150
Палешутски, Константин – 16, 25, 28, 31, 47, 56, 59, 64, 87,102, 104, 105, 106, 159, 161, 164, 210, 211, 222, 235, 236, 239, 241, 244, 245, 308, 324, 368
Палчев, д-р – 154
Панайотов, Любомир – 39
Панаретов, Стефан – 74, 102, 197
Пандев, Костадин – 39
Паница, Тодор – 104, 117, 213
Панов, Александър – 81, 93, 104, 106, 109, 110, 111, 112 113, 117
Панова, Вела – 213
Пантев, Андрей – 22
Папазов Иван – 111
Пасков, Васил – 150, 190, 277
Паунчев, Никола – 381, 382, 383
Пашич, Никола – 107, 123, 156, 157
Пашков, Атанас – 343, 346, 351
Пейнерджиев, Никола – 390
Пенаков, Иван – 261
Пенков, Г. – 168
Пенчев, Петко – 134, 211, 277
Перчец, Густав – 226у 227
Петев, Д. – 103
Петишeв, Крум – 371
Петканов, Константин – 247, 248
Петков, Димо – 281, 282
Петков, Петко – 22
Петров Иван – 233
Петров, Васил – 353, 354, 355, 356, 357, 358, 359, 360, 361
Петров, Гьорче – 11, 23, 24, 34, 40, 41, 47, 53, 60, 61, 62, 63, 64, 65, 66, 67, 68, 69, 191
Петров, Методи – 86
Петрова, Димитрина – 241
Петрова, Жермен – 233
Пиперовски, Ан. – 271
Пиперовски, Тодор – 225
Пирински, Георги – 398
Пировски, Атанас – 102, 238, 271
16
Пирчев, Славчо – 91, 93, 170
Полежанов, Петър – 349, 350
Попадамов, Тодор – 254, 288
Попандов, Г. – 238
Попандов, Димитър – вж. Поппандов, Димитър
Попантов П. – 150
Попантов, Тодор – 11
Попантов, Хр. – 154, 171, 175
Попапостолов, Г. – 175, 232
Попарсов, Петър – 11, 40, 61, 62, 69
Попевтимов, Д. – 238
Попевтимов, Иван – 210
Попилиев, Н. – 101, 202
Попкоцев, Христо – 87, 229
Попов, Атанас – 390
Попов, Б. – 357
Попов, Бл. – 355
Попов, Димитър – 282
Попов, Иван – 191, 286
Попов, Методи – 214
Попов, Милан – 288
Попов, Милан – 288
Попов, Н. – 355
Попов, Сашо – 134
Попов, Хр. – 87
Попова-Мутафова, Фани – 281, 292, 367
Поповски, Владо – 161
Поппандов, Димитър – 187, 211, 238, 250, 277, 278
Поппандов, Методи – 27, 38, 84, 134
Поппетров Сребрен – 35, 56, 85, 94, 109, 128, 134, 174
Попруженко Михаил – 192, 281
Попстоилов, Антон – 150, 190
Поптодоров, Кръстан – 235
Поптомов, Владимир – 375, 377, 378, 393
Попхристов, Георги – 11, 21, 26, 93, 115, 119, 172, 191, 209, 211, 216, 222, 235, 326, 327, 376
Попхристова, Б. – 235
Попчев, Т. – 197
Прелич, Велимир – 193
Проданов, Божин – 381
Протогеров, Ал. – 11, 21, 24, 25, 26, 27, 30, 31, 42, 43, 58, 67, 68, 72, 105, 115, 140, 161, 163, 164, 167, 172, 204, 205, 206, 207, 208, 209, 210, 212, 213, 214, 215, 216, 219, 220, 222, 224, 229, 306, 307, 309, 311, 314, 318, 319, 320, 325, 326, 327, 328, 330, 332, 337, 362
Пувков, В. – 355
17
Пундев, Васил – 140, 178, 207, 208, 213, 214, 228, 232
Пушкаров, Никола – 191, 211
Пушкарова Славка – 256
Първанов, Георги – 48
Пърличев, Григор – 381
Пърличев, Кирил – 11 24, 72, 87, 123, 134, 141, 211, 214, 216, 222, 235, 311
Пърличева, О. – 235
Р
Радев, Г. – 248
Радев, Симеон – 24, 28, 30, 150, 248, 292, 293, 376
Радева, Олга – 216
Радославов, Васил – 67, 227
Радулов, Стефан – 134
Развигоров, Страхил (псевд. Младен) – 148, 150, 310, 334, 384
Размов Климент – 57, 84, 85, 103
Ракич, Милан – 127, 143, 175
Рапопорт, Алфред – 261
Рафаилов, Дамян – 258
Рацин, Коста – 381
Рашев, Асен – 347, 384
Рашев, Георги – 350, 351
Рашев, Кръстьо – 349, 350
Рейхолец, Вацлав – 207
Ризов, Борислав – 343, 346, 347
Ризов, Коста – 347, 351, 384, 385
Ризов, Никола – 27, 35, 57, 60, 77, 84, 85
Ризов, Ризо – 40
Робев, Антон – 271
Розов, Д – 355, 357
Романски, Стоян – 248, 261, 281
Руменов, Владимир – 103, 120, 140, 150, 174, 182, 187, 211, 234, 260, 274, 301, 302, 303, 306, 307, 309, 311, 312
Руменова, Люба – 256
Руменова, Райна – 216, 255
Русев, Иван – 156, 158, 159
Русев, Ст – 21
Русински, Никола – 395
С
Сакъзова, Мара – 256
Самуил, цар – 205, 330
Сандански, Яне – 22, 67, 191, 381
Сапунджиев, Ал. – 22, 67, 191
18
Саракинов, Георги – 288, 368, 369
Сарафов, Борис – 191, 277
Сарафов, Кръстьо – 150, 376
Сарафова, Злата – 256
Светиев, Б. – 110
Секулички Марко – 134
Секулички, Заре – 134
Селищев, Афанасий – 261
Семерджиев, Александър – 283
Серафимов Иван – вж. Аговски, Иван Серафимов
Серафимов, Серафим – 357, 358, 359
Серафимова, Злата –251
Серски, Таско – вж. – Стоилков, Таско
Силянов, Христо – 23, 150, 234, 248, 250, 251, 260, 274, 281, 290
Силяновски, Димитър – 260, 281, 292, 374, 376, 378
Силяновски, К. – 150
Симеонов, Миле – 258
Симеонов, Стоян – 122, 150
Скрижовски, Георги – 40, 168
Сматракалев, Иван – 288
Сматракалев, Михаил – 296, 371, 372, 378, 379, 385, 390, 391
Смилов, Боян – 189
Смичкова, Фания – 251
Снегаров, Иван – 89, 247, 248, 249, 260, 261, 292, 294
Спасов, Радой – 390
Спектатор – вж. Милев, Н.
Спространов, Д. – 304
Спространов, Димитър – 216, 222, 242
Спространов, Евтим – 11, 25, 26, 33, 64, 84, 87, 99, 150, 184, 206, 208, 209, 210, 214, 216, 220, 222, 224, 229, 241, 242, 301, 302, 303, 304, 305, 306, 307, 308, 309, 311, 327, 328, 330
Сталин, Йосиф В. – 383, 399
Стаматов, Г. – 346
Стаматов, Стамат – 276, 283
Стамболийски, Александър – 64, 65, 69, 72, 73, 78, 86, 104, 106, 107, 115, 118, 124, 125, 127, 128, 132, 135, 136, 141, 147, 317
Станишев, Александър – 87, 102, 150, 190, 260, 281, 292, 367, 368
Станишев, Константин – 27, 29, 150, 171, 175, 184, 185, 187, 194, 195, 200, 207, 209, 218, 220, 224, 225, 229, 230, 232, 238, 260, 274, 301, 302, 303, 311
Станишев, Христо – 84, 87, 212, 240, 277, 301, 305
Станков, Петър – 64, 85, 274
Станков, Тодор – 246
Станоев, Миле – 328
Станчев, Кръстьо – 157
19
Станчева, Деша – 256
Стефанов, Димитър – 378, 395
Стефанов, Константин – 77
Стефанов, Стефан – 291
Стефкова, Стойна – 312
Стоилков, Таско (Серски, Таско) – 22, 40, 41, 62, 65, 103, 174
Стойков, Ст. – 173, 294
Стоянов, Величко – 254
Стоянов, Иван – 119
Стоянов, Кръстю – 99, 100, 288
Стоянов, Никола – 29, 64, 86, 102 150, 173, 190, 224, 234, 260, 281, 284, 291, 292, 374, 377
Стоянов, Петко – 281
Стоянов, Христо – 135, 136
Стоянова, Вълка – 256
Стоянов-Вълканов, Константин – 159
Страшимиров, Антон – 247
Стрезов, Борис – 119
Стрезов, Георги – 87, 150, 190
Стършенова, Д. – 176
Сърбинов, Г. – 197
Т
Такев, Михаил – 33
Талев, Димитър – 233, 247, 258, 292
Танов, Д. – 245
Танушев, Христо – 278
Танчев, Божин – 274
Тардио – 44
Тасев, Янко – 157, 271
Татарчев, Асен – 233
Татарчев, Божирад – 29, 36, 64, 87, 102
Татарчев, Христо – 11, 34, 53, 60, 61, 84, 85, 87, 88, 99, 104, 249, 301, 303
Татарчева, Марта – 233
Ташев, Спас – 292
Ташков, Григор – 374
Темчев, Н. – 395
Теодоров, Теодор – 36, 44, 47
Теодосиев, Кр. – 171, 175
Терзиев, В – 352
Терзиянов Наум – 133, 134, 168, 170
Тимчев, Любомир – 344
Тито, Йосип Броз – 382, 392, 399
Тодева, Анастасия – 256
Тодоров, Ангел – 274, 276, 283
20
Тодоров, Коста – 241, 242, 360
Тодоров, Петър – 26, 44, 320
Тодоровски, Зоран – 93, 161, 163, 371
Тодоров-Фертика, Лазар – 104
Томалевска, Елена – 176, 216
Томалевски, Димитър – 148, 150
Томалевски, Наум – 33, 34, 72, 85, 87, 102, 105, 123, 150, 206, 211, 215, 216, 222, 232, 234, 301, 302, 303, 306, 307, 310, 311, 318
Томов, Ангел – 294, 386, 387, 393, 393
Томов, Константин – 117, 189
Томов, Лазар – 11, 34, 87, 211, 228, 246, 248, 249, 250, 252, 254, 277, 278, 284, 290
Томов, С. – 34
Томов, Хр. – 345, 347
Томова, Люба – 284
Томчев, Д. – 375, 376, 378
Топалов, Владислав – 78
Топуков, Ст. – 150, 220, 229
Тотев, Г. – 357, 359
Тоциновски, В. – 379
Тошев, Андрей – 281, 367
Тошев, Панчо (псевд. Донев) – 238, 334
Тошев, Пере – 277
Тошева, Александра – 216
Тошева, Параскева – 312
Тошков, Петър – 375, 378
Трайков, Веселин – 35, 116
Трайков, Иван – 331
Трайков, Никола – 249
Трайков, Петър (Пецо) – 235, 241, 242, 275, 368, 370
Трайков, Христо – 237, 238
Траянов, Теодор – 150
Тренков, Йордан – 109
Трифонов, Александър – 335
Трифонов, Васил – 278
Трифонов, Ив. – 150, 232
Трифонов, Стайко – 41
Трифонов, Т. – 101
Туцакович – 38, 63
Тюлеков, Димитър – 165, 187, 212, 259, 314
У
Узунов, Ангел – 187, 219
Уилсън, Удроу – 28, 35
21
Ф
Факта, Л. – 107
Фанев, Бл. – 355, 357
Фердинанд, цар – 71, 286
Филипов, Мл. – 340, 343
Филипов, Стоян – 268, 271, 328
Филов, Богдан – 261, 284, 286, 291, 293, 367
Фоти, Перикли – 103
Фукаров, Х. – 190
Х
Хаджиатанасов, Георги – 247
Хаджиделев, Петър – 370, 390
Хаджидимев, Т. – 225
Хаджидимов, Димо – 11, 22, 24, 31, 38, 40, 41 48, 49, 50, 60, 61, 62, 63, 67, 68, 82, 83, 94, 96, 161, 168
Хаджидимова, Александра (Димова, Ал.) – 375, 378
Хаджиев, Ст. – 22, 50, 103, 168
Хаджикимов, Васил – 237, 237, 244, 245, 246, 291
Хаджиниколов, Иван – 11, 24, 38, 54, 122, 177, 211, 249
Хаджириндов К. – 103
Хаджистоянов, Т. – 232
Хаджич – 64
Хаджов, Иван – 184, 209, 220, 229, 231, 261, 271, 274, 292, 376
Харизанов, Иван – 378, 393
Харлаков, Иван – 141
Харлаков, Никола – 166
Хилендарски, Паисий – 330
Хитлер, Адолф – 291
Холиолчева, Д. – 176
Христов, Апостол – 122
Христов, Васил – 379
Христов, Йордан – 354, 359
Христов, Кирил – 246, 247, 248, 249, 252
Христов, Наум – 122, 274
Христов, Павел – 11, 23, 33, 40, 43, 62, 64, 65, 67, 105
Христов, Пол – 42, 43
Христов, Христо – 44, 51, 64, 107, 191
Христова, С. – 216, 256
Христова, Стефана – 216, 256
Ц
Цанков, Александър – 140, 143, 156, 158, 159, 174
Цветанов, Янко – 157, 225
22
Цветков, Силко – 271
Цветков, Яким – 274
Цветковска, Надежда – 122
Циклев, Григор – 104, 132
Цилев, Димитър – 201, 268
Цуцуманов, Петър – 187
Църнушанов, Коста – 190, 249, 311, 312, 382
Ч
Чадиковски, Б. – 130
Чаков, Михаил – 94, 168, 170, 211
Чакъров, Г. – 304
Чальовски, А – 225
Чапрашиков, Крум – 225
Чаракчиев, Асен – 237, 245, 374, 390
Чаулев, Петър – 11, 64, 94, 161, 166
Челбов, Т. – 57, 60
Черноземски, Владо – 345
Чернопеев, Христо – 191
Чилев, Петър – 150
Чилингиров, Стилиян – 274, 367
Чкатров, Димитър – 190
Чкатров, Йордан (псевд. Боров) – 74, 97, 126, 163, 197, 198, 203, 221, 222, 232, 239, 259, 268, 271, 334
Чорбев, Христо – 328, 329, 331
Чукчукова, Анка – 256
Чупарова Й. – 148
Чуров К. – 103
Ш
Шалдев, Христо – 170, 246, 247, 248, 249, 250, 277, 288, 367, 386
Шалев, Димитър – 233, 234
Шанданов, Петър – 163, 164, 211, 216, 222, 228, 229, 235, 236, 242, 275, 368, 370, 374, 394
Шанев, П. – 197
Шапкарев, Кузман – 198
Шапкарев, Петър – 74
Шарланджиев, Димитър – 237, 245, 378
Шарон Рене – 180, 181
Шатев, Павел – 11, 27, 103, 120, 101, 368, 374, 375, 376, 377, 380
Шаторов, Методи – 184
Шеба – 125
Шишков, Пандил – 229
Шишманов, Иван – 74
Шкартов, Мишо – 40
23
Шопов, Атанас – 36
Шопов, И. – 190
Шудров, Асен (Ведров) – 296
Ъ
Ърскин, Уйлям – 188, 193
Ю
Югов, Антон – 377
Юрданова, Надежда – 256
Юруков, Никола – 57, 60, 64, 85, 86, 88, 99, 102, 103, 104
Юруков, д-р – 302, 303
Юруков, П. – 191
Юрукова, Мита – 216
Я
Якимов, Н. – 171, 184, 220, 229
Якимов, Бл. – 346
Янев, Антон – 110, 170
Янев, Димитър – 154, 171, 175, 258, 284
Янев, Тодор – 296
Янков, Христо – 40, 183
Янков, Я. – 87
Янчулев, Методи – 186
Яранов, Атанас – 102, 150, 247
Яранов, Димитър – 261, 281, 291, 292, 293, 294, 368, 381
Ярцев, Ю. – 173
Brun, L. – 192
Desbon, G. – 260
Iaranov, D – 260
Kumanov, M. – 145
Lamouche, L. 260
Miceva, C. – 206
Milétich, L. – 260
Mitev, D – 233
Rappoport, A. – 192
Strupp, U – 260
Swire. J. – 212
Todorovic, D. – 143
Troebst, S. – 212
Veritas – 76
