Иван Андреев Георгов (7 януари 1862, Велес – 13 август 1936, София). Философ, педагог, общественик. Учи във Виена гражданско и педагогическо училище (1875-1881). Следва философия в Йена и Женева; защитава докторат в Лайпцигския университет (1889). Преподавател в Софийския университет по история на философията (1892-1934); декан на Историко-филологическия факултет (1900-1901, 1908-1909); ректор (1898-1899, 1905-1906, 1916-1917, 1918-1919). Действителен член (1902) и председател на историко-филологическия клон на БАН (1928-1936). Участва в цензурната секция на Военното министерство (1912-1913); в Съюза на българските учени, писатели и художници (1917-1918); в научни и обществени организации в Западна Европа. След съдбовните събития, свързани със съдбата на българите в Македония (1903, 1913), търси застъпничество на великите сили за промяна на статуквото в областта. Участва в легалното освободително движение след Първата световна война като член на Националния комитет на Съюза на емигрантските организации в България и председател на Македонския научен институт (1924-1930). Публикува изследвания, посветени на философията и учебното дело: “Що е съвест” (1902), “Първите начала на езиковия израз за самосъзнанието на децата” (1905), трудове от поредицата “История на философията” (1925-1936), “Поглед върху развитието на университета” (1929); превежда “Учебник по етика” от П. Жане (1898); обнародва издания, свързани със съдбата на македонските българи “Днешното положение в Македония под сръбска и гръцка власт и Обществото на народите” (1925), “La Question macédonienne (1926).
Ал. Гребенаров
