Михаил Арнаудов

          Ми­ха­ил Пет­ров Ар­на­у­дов е роден в Русе на 5 ок­том­в­ри 1878 г. За­вър­ш­ва гимназия в род­ния си град (1895) и сла­вян­с­ка фи­ло­ло­гия във Вис­ше­то учи­ли­ще (дн. СУ „Св. Кл. Ох­рид­с­ки“). Спе­ци­а­ли­зи­ра в Лайп­циг, Бер­лин, Пра­га, Па­риж и Лон­дон. От 1908 г. е ре­до­вен до­цент в Со­фийс­ки уни­вер­си­тет, а от 1919 г. — ре­до­вен про­фе­сор по срав­ни­тел­на ли­те­ра­тур­на ис­то­рия; де­кан е на Ис­то­ри­ко-фи­ло­ло­ги­чес­кия фа­кул­тет (1921–1922) и рек­тор е на Со­фийс­кия уни­вер­си­тет (1935–1936). По­че­тен док­тор (dr honoris cauza) на уни­вер­си­те­ти в Пра­га, Хай­дел­берг и Мюн­с­тер. До­пи­сен чл. на БАН (от 1918), ака­де­мик (от 1929). Член е на Ук­ра­ин­с­ка­та на­уч­на ака­де­мия и на Ун­гар­с­ка­та ли­те­ра­тур­на ака­де­мия. Ди­рек­тор на На­род­ния те­а­тър (1926). Дъл­ги го­ди­ни (1925–1943) ре­дак­ти­ра сп. „Бъл­гар­с­ка ми­съл“. Председател е на Съюза на българските писатели  (1923–1927) и (1931–1933). Чле­ну­ва в ма­сон­с­ка­та ло­жа „Свет­ли­на“. Под не­го­ва ре­дак­ция се обна­род­ват сбор­ни­ци с на­род­ни умот­во­ре­ния и съ­чи­не­ния на ре­ди­ца българ­с­ки пи­са­те­ли и по­е­ти: Иван Ва­зов, Пе­йо Яво­ров, Ки­рил Хрис­тов, Йор­дан Йов­ков, Дим­чо Де­бе­ля­нов и др. Ав­тор на мо­ног­ра­фии, пос­ве­те­ни на Па­и­сий Хи­лен­дар­с­ки, Не­о­фит Боз­ве­ли, Ва­сил Ап­ри­лов, Иван Се­ли­минс­ки, Ге­ор­ги Ра­ков­с­ки, Лю­бен Ка­ра­ве­лов и дру­ги въз­рож­ден­с­ки дей­ци. При някои от публикациите използва псевдонима Фаб­ри­ци­ус или инициалите – М.П.А., М.А., М.П. Михаил Ар­на­у­дов е един от ос­нов­ни­те инициато­ри за съз­да­ва­не на Македонския научен институт през далечната 1923 г. За­ра­ди три­ме­сеч­ния си прес­той в ка­би­не­та на Иван Баг­ря­нов (1 юни – 2 сеп­тем­в­ри 1944), ка­то ми­нис­тър на на­род­на­та прос­ве­та, след 1944 г. е освободен от МНИ; изключен е от Съюза на българските писатели; уволнен е от Софийския университет „Св. Климент Охридски” и осъ­ден от Народния съд на до­жи­во­тен зат­вор. Част от книгите му са инкриминирани. Ос­во­бо­ден през 1947 г., М. Арнаудов про­дъл­жа­ва на­уч­но-изследователските си из­с­лед­ва­ния по фол­к­лор, ет­ног­ра­фия и ли­те­ра­тур­на ис­то­рия. Завършва земния си път на 18 фев­ру­а­ри 1978 г. в Со­фия.

 

                         Александър Гребенаров