сряда, 11 май 2011 г.

Публикации/Библиография


БЕЛЕЖКИ ЗА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ЦК НА ВМРО ЗА МАКЕДОНСКИЯ НАУЧЕН ИНСТИТУТ ПРЕЗ 1927 ГОДИНА

Александър Гребенаров
  В годините след Първата световна война ръководителите на ВМрО са добре информирани, че силовите методи на Организацията провокират съседните на България страни и предизвикват външнополитически затруднения. Протестни ноти, извънредни депеши и други дипломатически действия циклично затрудняват опитите на българските управляващи среди да изведат страната от изолация и да получат фииансов заем. За да спечели симпатиите на българската и чуждата общественост, ВМРО подпомага пропагандната дейност на македонските преселници в България.  За целта се субсидират бежанските организации, които имат крайно недостатъчни приходи. Революционните дейци обръщат специално внимание на създадения от тях Македонски научен институт (МНИ). През целия период на съществуване той е материално подкрепян от ВМРО. Организацията разчита на мощната му пропаганда, защото неговите членове (повечето родом от Македония), са известни български интелектуалци, някои от които – и с висок международен авторитет. От тях се очаква да представят на света сериозни научни доводи за българската принадлежност на по-голяма част от населението в Македония.
В историята на националноосвободителното движение на македонските българи съхраняването на преписка от всички членове на ЦК на ВМРО е прецедент. Подобна находка от документи е запазена от първата половина на 1927 г. Проф. Любомир Милетич – един от създателите на Македонския научен институт и посетнешен негов дългогодишен председател, през 1925 г. започва обнародване на поредица "Материали за историята на македонското освободително движение". В продължение на няколко години той публикува девет книжки (издание на МНИ], които се посрещат с голямо любопитство от емиграцията, защото за първи път се популяризират спомени на известни революционери. Л. Милетич записва разказите на поканени от него дейци в периода непосредствено след Илинденско-Преображенското въстание. Професорът проявява завидна прозорливост, оставяйки за поколенията ценен, често пъти и единствен извор за националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи.
Иван Михайлов е един от горещите почитатели на проф. Л. Милетич. Очарован от появилите се спомени и бързо съзрял ползата от издаването им, като член на ЦК не ВМРО той изпраща през март 1927 г. писмо до своите колеги за парично подпомагане на МНИ (док. No 1). Същевременно подготвя и просторни бележки, които са своеобразна програма за събиране, обработване и публикуване на спомени от всички по-видни дейци на движението, намиращи се в България (док. No 2). Напътствията едва ли са "нахвърляни съвсем набързо", както твърди авторът им. Те по-скоро подсказват, че Ив. Михайлов се е вслушвал в съветите и предложенията на своя съгражданин Л. Милетич, който след година оглавява Македонския научен институт и ръководи неговата издателска политика.
Освен че разкриват неизвестни страни от финансовата обвързаност между ВМРО и МНИ, документите осветляват и важни моменти от взаимоотношенията между първите революционни дейци. Последвалите отговори на двамата колеги на Ив. Михайлов – Г. Попхристов и Ал. Протогеров (док. No З и 4), дават възможност да се проследят началните искри на противоречия между дейците, които не след дълго ще влязат в сложни взаимоотношения помежду си, ескалиращи до пълна конфронтация.
В бележките Ив. Михайлов използва изрази като "македонско поколение", "македонци”, "македонска история", "македонска наука, "народ като македонския" и пр., които може би ще бъдат интерпретирани от историците в Република Македония тенденциозно. В неуморното им желание да търсят все нови и нови исторически доказателства за македонския произход на своите прадеди, те навярно не биха обърнали внимание на редица същностни моменти от бележките. Например, едва ли биха се впечатлили от загрижеността на Ив. Михайлов за отчуждението на подрастващото поколение в Македония от българския език, нито пък от размислите му върху съдържанието на книгите, четени с любов и увлечение от всеки новопокръстен член на македонската организация като "Под игото", "Биографията на Левски" и Записките на Захари Стоянов. Може би без коментар ще останат и прозорливите разсъждения на члена на ЦК на ВМРО, актуални и до днес: "... Ние имаме зад гърба си една жива история, която противника ни ще продължава да оспорва даже когато го изгоним из пределите на нашето отечество. И ако за нещастие минат още 20 години под робство и бъдем възпрепятствани да разпитваме стари кора в самата Македония, ще останат неотбелязани чертите на една епока, тъй ценна за българщината, а ще съществуват белезите на насаденото от сърби и гърци настояще." (док. No 2). Най-дългогодишният член на ЦК на ВМРО Ал. Протогеров открито се противопоставя срещу издаваните мемоари. Той основателно изтъква субективизма в спомените на отделни дейци, силно надценили своята роля в освободителната борба. Като непосредствен участник в нея още от самото й зараждане, Протогеров има други виждания и пристрастия към определени личности, за които става дума в документите – Я. Сандански, П. Чаулев, К. Янков, Хр. Татарчев, Ив. Гарванов и др., с които съвместно е работил. За него понятията "върховисти", "централисти" и "вътрешни" имат друг смисъл. Съображенията му, че спомените биха обслужили сръбската пропаганда, която ще осъди "морала на населението" в областта и ще извлече обвинения против ВМОРО/ВМРО, са недостатъчно аргументирани. Истинските причини за реакцията му изглежда се крият в засегнатото самолюбие на генерала от мемоарите на някои дейци и опита му вече да се противопоставя на всички предложения на Ив. Михайлов. За щастие издаването на спомените не е преустановено, а част от събрания фактологичен и снимков материал е обнародван през 1931 г. в Албум-алманах "Македония".
Правописът в представяните документи е осъвременен като са запазени езиковите особености и са поправени всички машинописни грешки. При друга намеса на съставителя са използвани квадратни скоби, и поясненията за дейци, събития и особености на текста са поставени под линия. 3апазени са подчертаните в оригинала части от текста, защото авторите очевидно са искали да привлекат вниманието на читателя към тях. Първият документ се състои от две части, които са писани по различно време, но тук са обединени, тъй като взаимно се допълват. На някои места има нанесени ръкописни поправки с почерка на Ив. Михайлов (в док. No 2) и на Ал. Протогеров (в док. No 4), които са отразени в настоящата публикация. Документите се съхраняват във фонд 1932к на Централния държавен архив.
No 1
Предложения на Иван Михайлов за парично подпомагане на Македонския научен институт
3А НАУЧНИЯ ИНСТИТУТ
1. Създаде се с наше насърчение – специално на покойния ТОДОР. Може би щяхме тогава да подирим и начини, за да го снабдим с пари, но нещастията попречиха. В дома на покойния Милев, ТОДОР на мене каза: "Ако стане нужде, Михайлов ще помогне за 1-2 експроприации само в полза на Института". Във всеки случай разчиташе се ние да подирим парични ресурси.
2. Важно дело е. Работата не бива да куца по липса на пари. Института е, така да се каже, висшия израз на нашата културна борба. Ако той пропадне или залинее, няма да се каже, че пропада делото на Милетича или Баждарева, а ще се види как македонците не сме в състояние да поддържаме едно така важно, за цялата ни борба и за бъдещото ни дело, много лошо впечатление би имало и много наши хора бихме видели умърлушени ако това се случи.
3. Само спомените на старите дейци струват, за нас специално, много. Ако бихме печатали отделни книжки за агитации, пак бихме харчили стотици хиляди лева. Тия спомени главно за вътре са важни и неоценими.
4. Националният комитет не е в сила да помогне, знаем му положението. От другаде хората на Института не могат да намерят пари, може би защото не са в състояние да сторят това. Но ако страда Института, загубата чувстваме преди всичко ние, които имаме дълга и грижата да не допуснем разнебитването на никоя македонска институция.
5. Сега помагаме на Института, но поради безсистемността на тая помощ често се губи време и поникват не особено приятни явления. Например: не навреме се посрещат нужди, случва се да се искат пари от едного измежду нас днес – от другиго утре, сигурно и самите хора, които искат пари отвреме навреме, чувстват се притеснени, в деликатно положение.
6. Допускам, че и сега даваме на Института общо не по-малко от 150 хил[яди] лева] год[ишно].
7. Предлагам:
а) да определим една постоянна сума, поне 250-300 хиляди л[ева] годишно, която да се внася на също определени срокове, напр. тримесечно;
б) да съобщим на Института (или на някои лица от него), че ще им даваме такава помощ за две или три години, но не да разчитат за винаги. Ако настъпят условия непредвидени, разбира се, възможно е да им спрем помощта.
в) [така е в текста].
8. Считам, че за едно начинание като научния институт, ВМРО може в течение на три години да даде даже 1 милион лева) при тия крупни разходи, които правим за останалата работа, някои моменти и страни, на която понякога далеч нямат и половината от стойността на Института.
9. С горното решение, ако го възприемем, ще икономисаме неудобствата, споменати в п. 5, па и ще осигурим на първо време издаването на спомените от минелото, така важни сега за вътрешността на Македония, както и за историята на освободителното движение.
10. Моля другарите да се произнесат по точка 7 и ми съобщят мненията си, за да мога съобразно с това да дам или не инициатива за една обща наша среща или пък, ако мненията ни се съвпв[да]т – ще пратя на Задгр[аничното] Предст[авителство] нужното известие, за да разпореди то каквото се следва.
12-III-[1]927 г. Р. Деянов [Псевдоним на Иван  Михайлов]
Мнението ми е:
1. По принцип нямам и не може да имам нищо против, за да дадем материална подкрепа на тоя Институт, създаден от ВМРО.
2. Въпросът е каква помощ да се даде едновременна или постоянно, преди да се отговори на тоя въпрос трябва да се проучат нуждите, нужди ограничени и по-широки, та взависимост от тях ще се определи и нашата подкрепа. Необходимо е да се възложи на З[адграничното] П[редставителство] (сега на Пандова, понеже само той е тука) да проучи това и да изложи в една среща. Другарите от З[адграничното] П[редстввителство] участват в тоя Институт и те, когато са искали давано е помощ, а ако е потребна по-голяма или редовна помощ пак те трябва да кажат това.
15.III. [19]27 г.
ЦДА, ф. 1932к, оп. 3, а.е. 72, л. 8, 9.
Печатно. Оригинал (л. 8), Копие (л. 9).
----------
No 2
Програма на Иван Михайлов за събирателска и изследователска дейност на Македонския научен институт
БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ ЕДНА ОСЪЩЕСТВИМА ЗАДАЧА НА МАКЕДОНСКИЯ НАУЧЕН ИНСТИТУТ
1. Македония даде великани в много области на културното строителство, покрай големия брой на своите революционни и политически деятели. В една важна област за проявление на човешкия дух тя сравнително остана бедна – не е дала своя писател и певец не само от величината на СЕНКИЕВИЧА, но даже и от тази на Вазова. Ако би имала и такъв творец, колко повече полет би получила самата работа по издигането на народа ни в собственото му съзнание и в очите на света, колко по-широка подкрепа би намерила борбата ни за освобождение.
Влиянието на художественото слово, на историческия разказ, на вдъхновената песен за народни тегла и подвизи би било неоценимо за един възприемчив народ като македонския, с усет към хубавото, с висока възприемчивост и с борческа психика.
Ако едно липсва обаче, длъжни сме да го запълним с нещо друго, особено сега, когато в поробена Македония почват да се забравят много събития от миналото и когато българският език постепенно става чужд за подрастващото поколение.
2. Всички основатели на македонската революционна организация бяха почерпили поука и насърчение от някоя революционна школа, съществующа преди тях, чужда или българска, всички са били под влиянието на някаква литература, разглеждаща широко обществени въпроси или засягаща предимно развоя на борчески движения. Делчев е чел и слушал за социализма; Пере Тошев е познавал руската литература. И те, и техните еднакво велики другари са познавали революционното движение, създадено в България от Ботев, Левски, Каравелов, Раковски. Знаели са, някои повече, а други по-слабо, и за освободителните борби на гърци и сърби, поляци и пр.
3. Когато се турнало начало на ВМРО, най-любимите книжки за новопокръстваните членове на организацията са били спомените на Захари Стоянов, Под игото, биографията на Левски, четени по цели нощи с неизразимо дълбоко увлечение. Тия книги и песни като Ботевата "Къде си вярна ти любов народна" вливаха огън в сърцата и всички, що ги четеха и пееха, считаха себе си унижени, ако не бъдат приети в редовете на движението.
4. Македонското поколение в края на ХХ век се опиваше от онова, което българските борци бяха извършили 20 години по-рано около Стара планине. Подрастващите сега в Македония младежи имат нужда от подобна четиво. Но на първо място те имат нужда от четива върху борбите, каита Македония е водила през последните 35 години. Съвършено недостатъчни са откъслечните сведения, които може да получат от редките останали живи деятели в едно или друго село, в един или други град. При това никак няма възможност да узнаят неща за миналото на друго място освен за своета родно място, а от друга страна, устните осветления нямат цена, защото лесно се забравят, не са винаги точни и не се дават с охота. Само книгата е извор, от който всякога може да се черпи и ще даде пълни сведения, по място и време на развитието им, за всички събития в дадена област и за цялата македонска борба. Когато книгата попадне в ръцете на едно лице, събужда любопитството му и ще бъде прочетена. Иначе човек не лесно си дава труд да събира материали, да разучва, за да опознае една епоха, даже когато тя би му била твърде близка и привлекателна.
5. Съвсем малка част от изживяното в Македония през последните 30 години е описана. Между масата са четени кратки описания за отделни подвизи, за отделни лица, афери и пр. Никога, обаче, не е проникнала между населението една що-годе пълна илюстрация на делата на ВМРО или за борбите с гръцката Патриаршия в един град или околия, в цял окръг или в цялата страна. Голяма празнина съществува за всеки любознателен патриот от Велес, от Охрид, от Щип и пр., ако рече да хвърли поглед върху заченките на народното брожение, върху създаване на революционна мрежа, върху изграждането на страшната ВМРО в съответната околия във всичките й проявления. Помнят се по няколко имена на герои, тачат се па няколко гроба на покойници, знае се за едно или друго сражение в околиятв, но за младите и нови хора остава скрито всичко останало, кои са първите дейци там, как са почнали да работят, какви пречки са преодолявали, да каква степен са сполучили, каква участие е взела в борбата масата, каи са били опорите на организацията – интелигенция, граждани, селяни, еснафи ли, подвизавалите се чети, проявили се терористи, местни водачи през дълъг ред години, важни произшествия и последствията им, подеми, затишия и отслабвание на движението и пр. и пр. Такова системно изложение на работите би изиграла голяма агитаторска роля във всеки район по отделно. Проникването на подобна литеретура в районите ще бъде постоянна грижа за организациите ни и днес, и утре. Незнаейки колко ще прадължи борбата и имайки наум, че с всеки изминал ден нуждата от въздействие върху духа на поробените става все по-належаща, защото има опасност един ден този дух да се огъне под натиска на чуждите агитации, потребно е да се започне написванета на подобаюци книги в смисъла, за който се говори в предидущите редове.
6. Даже да не съществуваше борбата днес, пръв дълг е на македонците да се погрижат за историята на своята Родина. Цели науки се създават въз основа на стари издирвания относително миналото на народите, източниците, истината се дири по каменни надписи, по рисунки в храмове, по запазени предмети на изкуството и на ежедневното употребление.
Ние имаме зад гърба си една жива история, която противникът ни ще продължава да оспорва даже когато го изгоним из пределите на нашета отечество, както и фалшифицираше преди още да беше се настанил там. Постепенно личностите, които творяха тая история, си отидоха или си отиват и в края на краищата няма кой да съобщи за назидание на поколенията и за свидетелство в науката ония величави случки и вълнения, в които се изчерпваше в течение на близо половин век живота на Македония. И ако, за нещастие, минат още 20 години под робство и бъдем възпрепятствани да разпитваме стари хора в самата Македония, ще останат неотбелязани чертите на една епоха, тъй ценна за българщината, а ще съществуват белевите на насаденото от сърби и гърци настояще, без да можем да му противопоставим поне пълнейшата картина на миналото. Такова положение би било двойна загуба: и настоящето загубено и миналото неизвестно. Докато едни Македонци полагат усилия за подобрение на настоящето и спасяване на бъдещето, други биха могли и трябва да работят за изяснението и съхраняването на миналото. Ако не работим по този начин, и това що се твори сега, рискува по същия ред да остане неизвестно един ден.
7. Погрешно и пакостно би било да се мисли, че когато се води борба не оставало време да се пише история. Това, по моему, е абсурд, могло да се създава, да се гради история, а не могло да се пише тя... Така може да се разсъждава или когато липсва всестранен поглед върху нещата, който между другото подсказва, че пишенето на историята подпомага самото й създаване (ние водим и агитация, пръскаме литература и считаме това за важен род оръжие) или пък когато ни липсва достатъчно воля да извършим едно полезно дело, когато ни мързи.
Че е възможно да се пише история и във време на борби доказват спомените, които е отбелязал Г-н професора Милетич и за които от всички страни сега му се изказва благодарност. Безспорно, че за такива работи биха се заели пак лица подходящи, подготвени, които няма да изоставят някой по-голям свой дълг неизпълнен и да се пуснат в неподабавающи за тях занятия.
Около научния институт, младежките и др. легални организации има мнозина удобни за посочваната мисия интелигентни хора.
8. За щастие, не всички източници за историята на нашето близко минало се намират под сръбска и гръцка власт. Много лица, главно измежду интелигенцията, която бе двигателя в борбите, са сега из България. Като бежанци са установени мнозина някогашни работници във ВМРО – войводи, членове в окръжни, околийски и местни тела, дългогодишни четници. Учителите и свещениците на всеки македонски град и село са също из България.
Всички тия категории лица могат да бъдат разпитвани най-подробно и чрез техните показания ще се съставят хиляди страници за историята на близкото до нас минало, които иначе никога няма да притежаваме.
9. До колкото има възможност, ще се подирят и хора в Македония под сръбска власт, за да разкажат своите спомени. Това ще стане по специално изработена инструкция до верните интелигентни хора – студенти, учители, лекари, ползващи се с права на свободно движение вътре, неподозирани от сръбската власт. На тях може да се възлага постепенно събирането и на стари книги-паметници, разучаване на остатъци от старобългарското изкуство – живопис, строителство и пр.
10. Академиите, научните общества проследяват тъкмо такива цели и ги осъществяват по начина, за който тука загатваме – постоянен труд, тичане, намиране на хората, материалите, източниците. Кой учен човек не е ходил по селата, по планините, не се е срещал с по-прости и с най-интелигентни хора, за да проследява народния говор, за да записва песни, да търси надписи по храмове, да прави разкопки? Нашият научен институт, а заедно с него и всички будни македонци, не могат да считат, че задачата му се изчерпва само в напечатване на готови данни, каквито нямаме много. Неговата важна задача е да намира и изнася наяве ония данни, които до сега не са се появили. За това именно се считат за най-ценни от изданията на института неговото списание МАКЕДОНСКИ ПРЕГдЕД и спомените, които е записал по разкази на видни революционери Г-н професор Милетич, защото тия издания дават нещо ново, неизнасяно до сега и са принос към историята на Македония.
11. Впрочем, предмета на тия бегли бележки не е да посоча на научния институт много области за изследване, каквито, възможно е, с течение на времето да се открият. Целта ми е само да подчертая необходимостта от един род работа за института, която може да се подпомогне от страна на всички легални организации или само от определени по-способни лица, а именно – да се започне събирането на спомените на всички по-видни деятели в македонското дело, намиращи се в България.
12. Най-желателно и безшумно да се започне тази работа, в общи линии, ето как може да се пристъпи към нея:
а) Няколко души участници в миналите борби действали в разни райони на Македония, като например: Г. Г. Пърличев, Атанас Албански, Г. П. Христов, Аргир Манасиев, Христо П. Коцев, Петър Кушев, Д-р [Вл.] Руменов, Г. Баждаров, Велко Думев, Стоян Филипов дават имената на лица, знаещи подробности за борбите на всяка околия на съответните революционни окръзи. Сведенията за тия лица – где живеят и пр. – се систематизират от Г-н професор Милетич и др, подходящи лица;
б) Щом се набележат лицата от околиите, дири се начин за влизане във връзка с тях. Това ще стане или чрез специални пратеници от централата-института, или пък ще се пише до събудени хора в града гдето тия лица живеят, за да им се каже какво ще се иска от тях. Например: Хр. Коцев, Йордан Мирчев и Ив. Василев във Варна ще получат указание да срещнат живущите в тоя град бивши деятели; Ан. Узунов и Вл. Куртев ще получат указания за Кюстендил; Ар. Манасиев, Ив. Караджов – за Горна Джумая и т. нат.
в) Изработват се въпросници за разпитване съобразно характера на различните видове минала дейност. Ако се разпитва например един дългогодищен терорист, въпросите ще се различават от тези за един войвода-организатор, а тия за последния ще са различни от въпросите за един градски ръководител. Ако не може да се постигне пълно разграничение на въпросниците, което е вероятно, може да се изработят общи инструкции за разпитвачите, та те от своя страна да се помъчат да разпитват по един горе-долу еднакъв план, като съумяват да задават на различни деятели възможно най-съответстващи въпроси.
Споменавам за въпроси и въпросници само с оглед на това, че не е твърде удобно да се оставят хората да разказват за дейността си отначало до край разбъркано, а е нужно да има известна система в записваното.
Разбира се ще има случаи, при които разказа на едно лице ще се запише съвсем свободно и ще добие образа на нещо завършено, като хубава биография или история на една дейност.
По тези въпроси изобщо ще се произнесат най-добре компетентните хора.
г) Събраните материали се преписват на машина в 2-3 екземпляра и се препращат до центъра-института.
д) При центъра, може би, ще е необходимо да се учреди една комисия, която да преглежда материалите, да ги сравнява с други налични данни, да посочва евентуалната нужда от попълване на сведенията или изправление на фактическите грешки и пр.
е) Тая комисия ще трябва да дава и мнение как да се използват събираните данни – дали да се съединяват повече разкази в едно цяло, когат засягат една околия, град, село, дали да се издават книги общо за всички околии от един революционен окръг или за всяка околия поотделно, дали не е полезно да се събират и напечатат в общи книжки описания на подвизи, извършени в разни места на Македония, като героически сборници и пр. и пр.
ж) Същата комисия, ако е нужно, и след съвещания със 3адграничното Представителство на ВМРО, да определя кои бележки не бива да се публикуват и трябва да ги дава за съхраняване от хората на организацията.
Наглед всичко това изглежда много сложна и тежка работа. По мое мнение, не е така, защото имаме на разположение доста интелигентни хора, а не е необходимо работата да се привърши в съвсем кратко време. В течение на една година ще може да се постигне отличен резултат.
Важно е нищо да не се почне неорганизирано, предварителните данни за помощниците по изпълнение на задачата да се набележат сполучливо, да се издирят най-разумните и деятелни хора на миналото – разказвачите.
13. Един пример. От гр. Щип и околията има в България лица, които могат да нарисуват картината на обществения живот в този край за през всичкото време от 1893 или от 1885 г. до 1918 г. Тук са стари четници като дядо Тасе от с. Балван, Герасим Янев от с. Муставино и др., които ще разкажат за първите четнишки дела в Щипско още от времето на Делчева; Тук е дядо Доне Кираджиятв, който караше товари стока за Витоля и в един чувал му откриха бомби, близо до Витоля през 1897 г., та поради това възникна Винишката афера, за чието начало дядо Доне може да разправя наи-автентични подробности; Тук е Гьошо Гочев, който е свидетел на всички перипетии в борбата на Щипско, а знае доста работи и за други краища, тук са Пане Прошев, Тодор Пиперевски, Трайчо Скандалията, дългогодишни деятели в града Щип. Каквото може да се научи чрез тия хора, едва ли би се научило по-пълно от когото и да е измежду останалите в Щип сега граждани.
Същото е и по отношение на много други македонски градове и околии – и техните главни бивши дейци, доколкото са останали живи, са в България.
14. Парични средства може да са нужни за събирането на материалите и спомените, но тяхната сума не ще да е твърде крупна. Ще са необходими в по-голям размер старание, настойчивост. Главната част от труда ще бъде вложена от лица, които са пръснати по провинциалните градове и в столицата на Вългария, които в болшинството са добри патриоти и ще се отдадат с любов на тови труд, в който има и безсъмнена приятност. Нищо не би коствало на такива хора да употребяват през 20-30 вечери по няколко часа, за да запишат разказите на едно, две или три лица. Стига да им се изясни значението на техния малък труд за Родината.
15. В подобна посока на деятелност Научният институт ще покаже още повече, че е издирвач, творец на македонската история и изобщо на македонската наука, а не само издател на готови съчинения. А македонското движение ще докаже, че е движение за всички наши национални сили, а не едностранчиво. Силите, които ще осъществяват посочваната задача, ги имаме и остава само да се впрегнат в работа. Те няма да се вземат от редове и среди, които от това ще пострадат, а се намират неподирени, и използвани до сега.
16. Нека спомена, че ще има бивши дейци, които ще могат сами да напишат всичхо що знаят и приготвеното от тях ще подлежи на едно преглеждане. По този начин ще се облекчава работата до известна степен. Видните водачи от миналото са били в болшинството си събудени и даже високо интелигентни хора. Някои са още живи и ще могат отлично да отговорят на поканата.
17. Няма да е излишно да спомена, че и новата борба – след 1918 г. – не бива да се забравя. Мнозина творци и на тая борба измряха, а не е изключено да си отидат и техните още по-запазени другари. Полезно е да се забелязват делата и живота на покойниците от по-ново време, да се опише новосъздаването на ВМРО отпреди 6 години, да се събират, съхраняват и използват във възможни граници сведенията за новите борби.
18. Казаното за революционното движение еднакво се отнася и за проявите от легално и културно естество в Македония за дадено време и място.
19. Тия бележки са нахвърлени съвсем набързо, та нека читателят ме извини за всичките им недостатъци.
20. Много ще съм благодарен, ако ми съобщите мнението си по наведените тук съображения и предлаганата задача за Научния Институт и легалните организации.
27.III.1927 г. С много поздрави: [п] Ив. Михайлов
ЦДА, ф. 1932, оп. 3, а.е. 72, л. !0-19.
Печатно. Копие.
---------
No 3
Мнение на Георги Попхристов относно бележките на Иван Михайлов за дейността на Махедонския научен институт
Отдавна се чувства тази празнота за събиране и систематизиране материали от миналата наша револ[юционна] борба. Аз много добре помня, че при създаването на Илинденската Организация между другото беше си поставила и тази задача да събира всички стари архиви, портрети от чети, воиводи и пр, пр., знамена каквито има. Напълно споделям мнението на Деянов, стига това да може да се реализира, а трбва а се реализира на всяка цена, защото значението е твърде голямо и днес като се четат книги с минали спомени. Ето ти една превъзходна и осъществима задача за Мак[едонския] научен институт. Трябва да се вмени в дълг на 3[адграничното] Представителство] за изпълнение тази идея още сега, защото старите борци един по един си отиват. Веднага нареждай да се почне.
20/IV [1]927 г. [п] Форов.
ЦДА, ф. 1932к, оп, 3, а.е. 72, л. 10.
Ръкопис, Оригинал.
--------
No 4
Неодобрително становище на Александър Протогеров за издаваните спомени от проф. Любомир Милетич
До другарите
от 3[адграничното] П[редставителство] и до Г-н Професор Милетич.
Всички бяхме убедени, че ще бъде полезно Научният Институт да почне да печати спомените материали събирани от Г-н Професор Милетич. Обаче така както те са събирани от разкази пред Г-н Милетич от самите войводи, разкази, в които е внесен голям субективизъм, е на някъде, като се знае манталитета на някои воиводи, да разказват басни, които нищо общо нямат с действителността, както е напр[имер] покойния П. Чаулев, който едва ли 10% дава нещо истинско, а всичко останало е самохвалство, тия материали, изнасяни публично, вместо полза ще принесат вреда. Те даже няма нищо да допринесат за историята на револмционното движение. От друга страна, изнасят такива неща из живота на организацията, а също и за морала на населението, че просто се излагаме. Сърбите от тези материали може да извлекат много обвинения против нас – с нашите камане против нашите глави. От друга страна, щом Научният Институт печата материали и по "Борбата с Върховистите", с право бившите върховисти ще излезнат не вече с приказки, а с документи да опровергаят писаното и не вече в списанието на Института, а с отделни брошури или даже в пресата.
Питам време ли е да се изнасят на пазар миналите вътрешни борби? Аз като бивш върховист ще изнеса, че ние тайните офицерски братства помирихме вътре Централисти и Еволюционисти (Татарчевисти и Гарвановисти), като последните се считаха върховисти, което ще документирам. Ще изнеса документи, от които ще се види, че има големи заблуди в понятието "Върховисти", с което подразбират тези, които са влизали от България и пр. Ще изнеса, че тайните офицерски братства при основаването им бяхв в непосредствена връзка с ЦК на ВМОРО. Ние напр[имер] считахме за "върховисти" всички ония, които никога не влизаха в Македония, а само от София я освобождаваха като това не им пречеше да се наричат "вътрешни".
Ами какво впечатление ще направи, че всички тия войводи от ВМОРО постоянно ту влизат, ту излизат от Македония?
Много тъжно впечатление ми направиха печатаните материали против покойния Полковник Янков, който загина в Македония. Биваше ли материали, събирани при оная взаимна вражда, при която сигурно е, че няма обективност, да се печатат?  Ами ако печатим и противното – материалите от покойния Янков, материали от други загинали борци, които разказват как един от тях в едно село като е видял иконата на Богородица, запитал домакиня: – коя е тая, която сте закачили там? – Домакиня се прекръстил и отговорил: – Това е Богородица. Войводата, сега покойник, загинал в Македония, отговаря: "тая да я махнеш от там" и пр. и пр. Ако в отговор и ние почнем да печатим материали от тоя род и почнем полемика за миналите борби не зная на къде ще ни изведат.
Г-н Милетич в предговора си говори как Сандански постепенно е растел и достигнал да разрешава важни и мъчни задачи?!. А знаеше се много добре каква бе културата на Сандански и като с какви задачи можеше да се нагърбва.
Считам за мой дълг, първо като член от ЦК на ВМРО да кажа, че печатането по-нататък на тия материали е във вреда на ВМРО, второ с печатането на неверни сведения от където и да излизат те, с които се черни името на покойници, ако се продължава така ще бъдат принудени техни другари да излезнат с опровержения.
Налага се голямо благоразумие – да не се занимаваме с миналите борби, да ги изнасяме на пазаря, но да употребим тия сили в борба с враговете.
2 Юлий 1927 г. С много поздрави, [п] А. Протогеров
ЦДА, ф. 1932к, оп. 3, а.е. 76, л. 6.
Печатно. Оригинал


Back