сряда, 18 април 2007 г.

130 години от рождението на Евтим Спространов. Той живя и умря като българин

Статията е публикувана от Александър Гребенаров във в. "Македония", бр. 4, 28 януари 1998 г.

На 15 януари 1868 г. в един от най-живописните градове на Македония - Охрид, се ражда бъдещия писател, публицист, изследовател и общественик Евтим Спространов. По подобие на множество дейци от македонското освободително движение и неговото име до неотдавна тънеше в забрава. Активното му участие в борбата за освобождение на Македония и трайното му присъствие в македонските среди бе "достатъчно основателен" повод за изследователи, редактори и издатели да игнорират почти изцяло ролята му в българската история и култура.
Евтим Спространов завършва основно образование в Охрид, а след това постъпва в популярната Солунска българска гимназия. По-късно става учител в Крушево, а след това учи в Киев и Москва.
След преждевременното си завръщане от Москва през 1891 г. Спространов се включва в обществено-политическия живот на България, като публикува стотици статии във вестници и списания. Някои материали, свързани с междуособиците в македонското освободително движение, той помества на страниците на печатните органи на българската емиграция в САЩ. Редактор е на вестниците "Отечество" (Солун), "Вести" (Цариград) и "Пряпорец" (София) и на списанията "Ученически другар", "Детска забава", "Народен страж" и "Покровител на животните".
Наред с публицистиката Спространов отделя внимание и на други жанрове. Обнародва няколко студии за историята на родния си град Охрид, като се спира и на езиковедски проблеми. Разработките си помества на страниците на Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, а понякога - и като отделни брошури. Под перото му излизат рецензии, отзиви, пътеписи и разкази за деца.
Най-съществен дял от творчеството на Евтим Спространов обаче заема публицистиката, към която безпорно е пристрастен. Спространов сам отбелязва над 50 свои псевдоними и инициали, под които обнародва материалите си.
От началото на XX в. в живота на Е. Спространов настъпват радикални промени. Неговото име се намесва активно и трайно в освободителното движение. Той участвува в легалния организационен живот, но ежедневно контактува и с ръководителите на все по-засилващата се ВМОРО (Вътрешна македоно-одринска революционна организация). През паметната 1903 г. не остава безучастен към съдбата на своите поробени братя от Македония и Одринско. След потушаване на Илинденско-Преображенското въстание събира в България средства и помощи за пострадалото население, а през 1905 г. е избран за легален член на ЦК на ВМОРО. Като подначалник в Министерството на народното просвещение съдейства да заминат в областта като екзархийски учители множество бивши, настоящи и бъдещи ръководители на ВМОРО - П. Ацев, Хр. Матов, П. Христов, Т. Александров, П. Чаулев, Ар. Манасиев, Е. Чучков и др.
През март 1908 г. е сред делегатите на Втория общ конгрес на революционната организация в с. Жабокрът, Кюстендилско, а след половин година попада в Солун. Тук поема за известно време редактирането на в. "Отечество" - печатен орган на Съюза на българските конституционни клубове, след което се премества в Одрин като секретар на митрополията. През 1912 г. Спространов е поканен за редактор на излизащия в Цариград екзархийски вестник "Вести", но след избухването на Балканската война е назначен в канцеларията на Окръжното управление в Щип, а по-късно - в Кукуш. От средата на 1917 г. се осъществява дългогодишната му мечта да се завърне в родния си град. Изпълнява функциите на охридски областен управител до септември 1918 г., когато градът и по-голямата част от Македония са завзети от съглашенски войски. Военният погром и последвалият унизителен Ньойски договор отпращат Е. Спространов завинаги в София.
Спространов е сред създателите на малко познатата тайна организация Македонска дружба и още по-конспиративната Информационна служба на македонската емиграция към ВМРО. Той е и сред учредителите на създадения през декември 1923 г. Македонски научен институт.
Евтим Спространов умира на 5 юли 1931 г. в София. Той оставя огромен личен дневник, чийто първи том бе обнародван през 1994 г. За да прекъснат спекулациите с името и делото на Евтим Спространов, извършени в миналото от някои скопски изследователи, синът му Димитър Спространов отправя през януари 1958 г. следната молба до Гане Тодоровски:
" Преди да завърша, ще ви кажа нещо, за което моля да не ми се сърдите, но истината и светлата за мен памет на баща ми ме задължаваше да ви кажа - той имаше будно българско съзнание, живя и умря като българин."


Евтим Спространов
Д н е в н и к
23.III.1903 г. Кой къде ме срещне от настоятелите на "Бълг[арско] Правосл[авно] Христ[янско] братство", казва ми, че не ми била приета оставката и че ме считали за член. - Господа, ако се събираме само за прикази, не дохождам. Дайте работа, господа, защото приказки и без това много говорим!" Същото казах и на отца Ап. Георгиев. И наистина, защо повече приказват хората, а по-малко или хич не работят? О, ако беше обратното, колко по-добре щеше да бъде и за човечеството изобщо, па и за нас българите, частно, които сме и без това доста фанфарони!...

*
До настоятелството на Славянското
благотворително дружество
Тук
Господа, Известни са ви кървавите събития, които се развиват тъй бързо в Македония. Знаете, че робите, възмутени от непоносимия гнет на злия турчин, се вдигнаха с оръжие в ръка да протестират пред цивилизования свят за вършените варварщини и да извоюват с кръвта си човешки живот и свобода за родината си. Разоряват се села и градове. Варварите, за да потушат въстанието, употребяват тъкмо ония ужасно средства, които употребили при покорението на родината ни.
Славянското благотворително дружество, което има за цел "да дава помощ на страждующите славяно във време на общи и извънредни действия" (чл. 1, п[ункт] - "в"), не мисли ли да стори нещо за славяните, що теглят и прекарват най-ужасни минути в скъпата за нас Македония и Стара Сърбия?
Господа, минутите са ужасни и критически. Подложено е на изтребление половината от българското племе. И вие не само като славяни, но и като българи трябва да направите всичко, що зависи от вас. Не сторите ли това сега, позволете да ви кажем, че дружеството губи своето право на съществуване. София, 11 август 1903 год.

*
11 март 1907 г. А онова, що проповядва Сандански, е утопия! Ще чакаме с десетки години, докато се убедели и турци, и гърци в Македония, че работим само за нея, и тогава щели да се присъединят към нас, и тогава ще почнем задружно борба!... Трай, коньо, за зелена трева!... Тук трябва да се действува бързо, а не чакане; защото, докато ние се храним с такива утопии, гърците, сърбите и турците ше ни задушат...