Промененото държавно-политическо управление на 19 май 1934 г. в България оказва радикална промяна във взаимоотношенията на новите управляващи среди към българското националноосвободително движение. Разформировани са революционните и повечето от легалните формирования на българите от останалите под чужда власт области. Новият външнополитически курс на страната, насочен към сближение с Югославия и Франция, налага стриктно наблюдение на македонското освободително движение. Съгласно приетите разпоредби, са разформировани Съюзът на македонските емигрантски организации (СМЕО), Съюзът на македонските младежки организация и Македонският женски съюз. Спрени са техните печатни издания, а някои от ръководните членове на СМЕО са арестувани и интернирани в провинцията.
Не е пощадена от ограничителните мерки и най-авторитетна и многочислена въоръжена формация на Балканите в лицето на ВМРО. Властите предприемат незабавни обеззоръжителни мерки в Петричко и Кюстендилско. Те конфискуват огромен арсенал от оръжие - 7 минохвъргачки, 47 картечници, 15 автомата, 10 998 пушки, 7 767 ръчни бомби, множество амуниции, както и голям брой четнически пелерини, куртки, панталони, шапки и др. Разкрит и иззет е организационният архив, съхраняван в Кюстендилския пункт. Арестувани са ръководни или приближени дейци към ВМРО - Владимир Куртев, Михаил Монев, Петър Мърмев, Йордан Чкатров, Стоян Филипов, Георги Въндев. Други - като Иван Михайлов, Георги Настев, Кирил Дрангов и Димитър Цилев са обявени за национално издирване.[1] Следват бързи съдебни процеси в София, Горна Джумая и Неврокоп, на които са произнесени тежки присъди. Някои от дейците на ВМРО получават доживотни или смъртни присъди. По-късно, когато "благоразумието" надделява, повечето от тях са заменени с по-леки или отменени.
Защо и как се достига до 19 май 1934 г., когато Търновската конституцията престава да бъде най-важният и основен закон на държавата? Дали конституцията е "изхабена", а демокрацията "уморена" от партийно-партизански страсти и боричкания или пък опустошителната стопанска криза и проявяващите се симптоми за нова световна война, ускоряват налагането на авторитарен управленчески модел, са все въпроси, чиито отговори се крият зад редица условности и хипотези. Настъпилото време обаче предоставя добра възможност за реализация на “позабравени” дейци, гравитиращи към кръга “Звено” и Военния съюз, и подкрепени морално от българския монарх цар Борис.
Подобен характер има и въпросът - загуби или не българската национална кауза след разформироването на ВМРО. Нейни симпатизанти и последователи седем десетилетия след преврата от 1934 г. величаят безкритично дейността й. Те остро порицават тогавашните управляващи със силния аргумент, че след нейното отстраняване българите в Македония остават незащитени, както срещу физическите насилия от страна на Белград, така и срещу настъпващия "македонизъм", проповядван от Коминтерна.
Опонентите на тази теза отстояват становището, че деветнадесетомайците закриват една националноосвободителна организация с изчерпани морални ресурси пред обществото в България и населението във Вардарска Македония. В подкрепа на това становище те посочват редица сериозни аргументи срещу дейността на ВМРО - създава обществено недоволство, поради многобройни братоубийства и кървави междуособици; отстоява искания за държавно-политически сепаратизъм за областта, вкл. и Петричко; изземва обществено-политическите, съдебните и стопанските функции на държавата в окръга; превръща се от "вътрешна" във "външна" т.е. в емигрантска организация с база в България; “забравя” Егейска Македония; установява нерегламентирани връзки с различни субекти, които не подържат българската национална кауза; не се съобразява с актуалните държавни интереси на страната, нито пък изявява склонност към регулярно сътрудничество и общи действия с управляващите среди; опитва се да наложи контрол над българската държавна вътрешна и външна политика.
Публикуваните тук документи показват любопитна информация за притесненията и действията на деветнадесетомайците относно разформироването на ВМРО. За да изпреварят противодействието й, гарнизоните в Югозападна Македония подсилват числеността и въоръжението си, а военното разузнаването следи всеки ход и вест за организационни прояви. То получава и препредава подробни сведения за поведението на главните и местните й водачи; за оръжейни пунктове и скривалища; за движението на отделни чети и числеността, за имената на четници, куриери и организационни работници в отделни селища и др. Изпратени са още специални планове за обезоръжаване на населението, за изземване на оръжието от складовете, за залавяне на водачите и пр. Управляващите не изпускат от внимание и общественото мнение, което е чувствително към предприетите действията срещу ВМРО. Те долавят съществуващия негативизъм в Петрички окръг, заради превръщането му “на държава в държава” и нарушаването на цялостния живот в региона. Призовавайки, че идват на власт в името на “реда и законността”, деветнадесетомайците са уверени, че мерките срещи ВМРО ще намерят по-скоро подкрепа, отколкото съпротива у местното население, поради натрупаните организационни пасиви.
Предвижданията на управляващите до голяма степен се оказват правдоподобни. Населението в Петричко не оказва противодействие при разформироването на ВМРО. Има регистрирани само инцидентни стрелби, които са изключения. Част от четниците сами се предават на военните, за което се споменава и в документите. От своя страна, военните формирования също се ограничават в използването на оръжие. Те защитават “честта на пагона”, но спазват инструкциите от висшата инстанция да действат силово само в крайно нужда, защото става дума не за чужда, а българска организация и български дейци.
На въпроса защо ВМРО не реагира с оръжие след 19 май съществуват различни версии, но като че ли написаното от нейния водач Иван Михайлов до голяма степен отговаря на този кардинален въпрос: “Макар и с горест и сълзи на очите, намиращите се тия дни на българска територия македонски борци, се подчиниха на дадената им от тяхното началство заповед за несъпротивление с оръжие. Не се съпротиви нито един човек и измежду народа в Петричко окръг, където са се развивали на места сцени, срещу с които с мъка е могло да се овладее духът на македонеца без да реагира. Много достойни борци, които са свикнали денонощно да се сражават, които са били неведнъж ранявани, които са вършили атентати при крайни рискове за живота им, които са готови дори да си теглят куршума се подложиха доброволно на унижението да се предават без каквато и да е съпротива, на току що свиканите в казармите новобранци.
Македонските българи никога не са се подготвяли за убиване на свои братя и сестри. С този “недостатък в бойната им подготовка”, те впрочем могат да се гордеят. Но те и не са допускали, че може така подло да бъдат нападнати от свои врагове чрез българската армия. За това свое късогледство, македонците също не се срамуват.” [2]
Написаното от Ив. Михайлов вероятно не се разминава от действителността тъй като боевият резерв, подготовка, добро въоръжение и численост на могъщата ВМРО са могли да създадат сериозни проблеми за деветнадесетомайците, имащи и без това множество външно- вътрешно политически затруднения след антиконституционния акт на 19 май. Организацията обаче показва достойнство и мъжественост. Тя “преглътва” обидата и “свива знамената” без да обявява неподчинение и гражданска братоубийствена война, за което заслужава адмирации.
"Възходът" и "падението" на ВМРО след Първата световна война ще продължават да бъдат във фокуса и в бъдещите изследвания, защото тя е важен фактор във вътрешно- и външнополитическата история на България и Балканите. Нейните усилия за запазване на българщината в Македония или пък "греховете" й не би трябвало да се абсолютизират или прекспонират, за да могат направените изводи да бъдат по-близко до историческата истина. Публикуваните тук документи несъмнено ще помогнат в тази насока.
документи съдържат данни за мерките, които деветнадесетомайците предприемат броени дни след преврата.
№ 1
Строго-поверително
Дупница – Командиру 7-й пех. Рилски полк
Към № 47 от 23 май т.г.
Донасям, че до 28-й того включително назначих нови кметове в следните села:
1. В с.Дебърско - кметъ Атанас Игнатовъ Папевъ.
2. В с.Горно Драглище - кмет Захари Тодоров Пукнев
3. В с Долно Драглище - кмет Никола п.Николов
4. Б с.Бачево - кметъ Борис Иванов Стоянчев
5. В с.Годлево - кмет Христо Цветков Крайнов.
Остава да се сменят кметовете в селата Елешница, Гулина Баня, Добринище и Бабяк, за които разучвам съгласно упоменатата в писмото ми № 47 Ваша заповед, подходящи лица. Особено много грижи ми създава този въпрос за намиране кмет на пространното и диво помашко село Бабяк. С назначението на тия кметове ще донеса допълнително.
В някои общини бидоха назначени и помощници кметове, временно, докато се извести щата на общината:
Смяната става по следния начин:
Изпраща се офицер с команда от 5-6 души стари войници снабден с писмо от мен /като гарнизонен началник/ до лицето, което ще се не значи за кмет. В писмото се съобщава на въпросното лице, че се назначава за кмет, а също и общинският съвет се разтуря, /което им е известно/ че той става държавен чиновник, а същевременно предвид военното положение и комендант на селото. На същия се обръща внимание в писмото, че той става представител на единната и абсолютно държавна власт, което му налага енергично и ползотворна дейност, почиваща на пълна законност и справедливост.
След прочитане на горното писмо, изпратеният офицер прочита и манифеста.. След това офицерът поканва новоназначения кмет да съобщи на населението, че всички лица, които съгласно последния закон за носене на оръжие нямат право да носят такова – да го сдадат в общината.
Занятията в поделенията на дружината продължават съгласно плана – редовно.
№ 155 29 май 1934 год. гр. Разлог
ПОЛКОВНИК - от Щаба 22-а п[ехотна] Трак. Дружина
ЦВА, ф. 23, оп. 1, а. е. 81, л. 1
№ 2
Лично-строго-поверително
Тук - Командиру 2/22 п [ехотна] дружина Подполк. Гагов – назначен за Н-к Неврокопския Гарнизон
Тук приложено Ви изпращам преписи от сл[ужебните] писма № 28 и № 30 от К-ра на 7-и п[ехотен] Рилски полк с дата 1.VI. [1] 934 г. – ЗА СВЕДЕНИЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ ОТ ВАС КАТО Н-К НЕВРОКОПСКИЯ ГАРНИЗОН. За всичко да се донася на Щаба 7 п [хотен] Р [илски] полк и мен.
Приложение – същите
1 юни 1934 г. – гр. Неврокоп
Полковник – от Щаба 22 п[хотна] Трак. дружина
Л[чно] стр[ого] пов[ерително] от Н-к Щаба на Армията № 2750 т. г. – до К-ра 7 п[ехотен] [полк]
- № 28 от К-ра [на] 7 п[ехотен] [полк]
Да се нареди усилено разузнаване дейността на ВМРО в района южно от условната линия Радомир-Самоков.
По-конкретно да се събират НЕПРЕКЪСНАТО сведения:
1. За организаионната дейност на ВМРО и нейното поведение към новата власт.
2. Где са складовете за облекщло, оръжие и боени припаси на ВМРО и какво количество материали има в тия складове
3. Кои са – поименно воеводите и понктовите н[ачални]ци на ВМРО и какво количество материали има н тия складове
4. Кои са поименоо куриерите на ВМРЛО и тяхната дейност; до кои села и градове пътуват; при кого се яьвяват; с каква задача са наторарени и где квартируват и пр..
5. Сила, въожръжение и състав на четите;
6. Какво е настроението и поведениетно на местнвото население към ВМРО
7. СЪБРАНИТЕ СВЕДЕНИЯ ДА СЕ ДОНАСЯТ НЕЗАБАВНО В ЩАБА НА АРМИЯТА. – ЗАПОВЕД
п. Георгиев
Генерал майор - Н-к Щаба на Армията
Л[чно] стр[ого] пов[ерително] от Н-к Щаба на Армията до К-ра 7 п [ехотен] [полк] под № 2795 от т. г.
До К-ра [на] 22 п[хотна] Трак. дружина от К-ра 7 п[ехотен] [полк] с № 30 – 1.VI. [1] 934
Предвид неопределеното поведение на ВМРО по отношение на новата власт, за избягване на всякава изненада РАЗПОРЕДЕТ за бдителност и готовност за действие, в случай на ненадейно нападение. Да се вземат особени мерки за запазване на складовете с оръжие и бойни припаси. – Заповед.
п. Георгиев
Генерал майор - Н-к Щаба на Армията
Вярно за преписите:...........
Капитан-Адютант Щаба 22 п[ехотна] Тр[акийска] дружина
ЦВА, ф. 23, оп. 1, а. е. 81, л. 3.
№ 3
Лично-строго-поверително
Кюстендил - Командиру 13-а пех. дружина
Гор. Джумая - “ 14-а “ “
Разлог - “ 22-а “ “
Св. Врач - Началнику 2-й погр. сектор
Неврокоп – Нач. 7 погр. участък[3]
Наредете да бъде заловена и обеззоръжена четата, предмет на служебното писмо от Щаба на Армияга под № 2790, препис от което Ви се изпраща, в случай че тя се появи в пограничната зона.
№ 29 1 юни 1934 година Дупница
Полковник - Командир 7-й пех. Рилски полк
П Р Е П И С
Щаба на Армията има сведения какво ВМРО недоволна от правителството щяла да предизвика сърбите и създаде затруднения на новата власт чрез нападение на границата.
За целта е била вече формирана една чета от 30 човека в с. Якоруда и белица.
Наредете в случай, че помената чета се появи в пограничната зона, да бъде заловена и обеззоръжена.
/п/ Горгиев
Генерал-майор – Началник Щаба на Армията
Полковник – Командир 7-й пех. Рилски полк
ЦВА, ф. 23 оп. 1, а. е. 81, л. 4
№ 4
Лично-строго-повелително
ДУПНИЦА – КОМАНДИРУ 7-и пех. Рилски полк
Представлявам изготвените планове А и Б, както и този за тяхното прилагане.
При това донасям, че е твърде възможно същите да претърпят някои изменение, които се налагат от обстановката на момента.
Настоящето писмо с плановете изпращам по подпоручик Джангозов от 2/22 п[ехотна] дружина – на ръка. Плановете са работени и писани лично от мен.[4]
Приложение – плановете.
№ 52 1 юни 1934 год. Гр. Разлог
Полковник – от Щаба 22 п[ехотна] Трак. дружина
П Л А Н
ЗА ПЛИЛАГАНЕ НА ПЛАНОВЕТЕ “А” И “Б” – ОБЕЗЗОРЪЖАВАНЕ И ЗАРАВЯНЕ ВОДАЧИТЕ НА ВМРО – в Разложка околия
БЪРЗИ
А. ПРЕДВАРИТЕЛНИ МЪРКИ - преди прилагане плановете:
а/ Поставяне гарнизони и караули на пунктовете:
с. Симитли - 1 пех. взвод
с. Градево – хановете при пътя за Попова шапка -2 отделения
с. Якоруда - 1 пех. рота без 1 взвод
с. Белица - 1 пех.взвод /отъ ротата Якоруда/
с Кремен-ханищата - 1 пех. отделение - ударно
с. Елешница - 1 пех. отделение - ударно.
б/ Усилване гарнизоните Симитли, Разлог и Неврокоп съответно с: Разлогъ с 2 пех. роти и Неврокоп съ 2 п[ехотни] роти
Също съ камионетки - Разлогъ 2 и Неврокопъ – 2
мотоциклети --“-- 3 --“-- 2
За Симитли също – една камионететка и 1 мотоциклетъ.
Желателно е и по едикъ ескадрон в Разлог и Неврокоп
в/ За с. Бабяк - да се вземат мерките в т. III от план "А”
г/ Попълване бойните припаси, както и средствата по пл."А".
Б. ПРИЛАГАНЕ ПЛАНОВЕТЕ:
1/ Плановете са поставени отсега в подробно проучване и подготовка за ПРИЛАГАНЕ
2/ Донесение отъ Гарнизоните - че са готови да ги приложат
З/ Изпращане нареждане за прилагането им 48 часа по-рано.
4/ Всички нареждания - писмено с офицер
5/ Точен час за почване от всички едновременно
В. ПРЕПОРЪКА наложена от проучване на положението:
План " Б " - ДА СЕ ПРИЛОЖИ ВЪЗМОЖНО СКОРО!
НОСИ СЕ НА РЪКА – ОТ ОФИЦЕР! ЛИЧНО-СТРОГО-ПОВЕРИТЕЛНО!
П Л А Н “А”
ЗА ОБЕЗЗОРЪЖАВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО И ИЗЗЕМВАНЕ ОРЪЖИЕТО ОТ СКЛАДОВЕТЕ И др. В РАЗЛОЖКА ОКОЛИЯ
Този план се основава на пълно и проверено разузнаване, извършено предварително.
I.- НАЧИНЪ НА ДЕЙСТВИЕ:
а/ Блокиране определените села и градове, затваряне жителите им въ къщите и пускане патрули из улиците.
б/ Съобщава се на населението, по начин всички да са известени - да донесат оръжието си на определено място. Хора без оръжие по улиците могат да се движат само под конвой. Определя се час до който се дава срок за предаване.
в/ Претърсват се всека къща, хамбар, дворища, купи със сено,торища и пр. Особено внимание се обръща на посочените отъ разузнаването къщи. Същото се върши и с отделените около селото/града/ къщи – по-отдалечени, които се претърсват отъ ротите,които са блокирали селото - едновременно с вътрешното претърсване.
г/ Арестуват се по списъка, даден от разузнаването всички четници, особено ръководните тела, воеводи и пр. За отсъстващите се прави ВЕДНАГА нарежданията да се арестуват и докарат, а до това време се поставя под твърд надзор тяхното семейство.
д/ Специален офицер - по сведения от разузнаването, почва разпит на посочените му от същото лица - и по негово нареждане се правятъ обиски,арести и претърсвания. Такива обиски трябва да се ПОВТАРЯТ, макаръ,че при първия не са намерени оръжие и др. интересни вещи /интересующи разузнаването/.
е/ Важно е при претърсването да се търси не само оръжие но и АРХИВА, която ще насочи разузнаването и обиските. Сжщо се изземват всички вещи, които са отъ военен характер: униформи, бинокли, книжа със съдържание интересуващо разузнаването, частни писма, които могатъ да бъдатъ полезни.
ж/ Претърсването да обхване и местността около населения пункт - скрити местности, пещери и пр., сведения за които ще даде разузнаването.
з/ Блокадата и обиска в населения пункт ще се предприемат обикновенно на разсъмване, но ще има и случаи, когато те ще бъдат извършени и в друго време, когато това се налага или изиска отъ разузнаването.
и/ При обиските, претърсванията и блокадата да се има занеуклонно правило, че в случая действува законна власт и катотакава, тя се проявява като коректна, внимателна и безпристрастна - НО ТВЪРДА И НЕПОКОЛЕБИМА.
II. РАЗЛОЖКА ОКОЛИЯ - НАСЕЛЕНИ МЪСТА, КОИТО ТРЪБВА ДА СЕ ПРЕТЪРСЯТЪ ОСНОВНО. - Сведения - отъ разузнаването.
а/ гр. Разлог - съ 2/22 др. и полицията
б/ гр. Банско - втори път - отъ 1 п[ехотна] рота
в/ с. Елешница - отъ 1 п[ехотна] рота съ 2 т. карт. ВЪЗМОЖНО Е
г/ с.Добринище - —"—"—"—"—"—"—*- ДА СТАНЕ НУЖДА ОТ
д/ с. Кременъ - отъ 3/22 др. /части отъ тази дружина/.- УВЕЛИЧЕНИЕ
е/ с. Обидим - —"—
III.ПРЕТЪРСВАНЕ на с. БАБЯК - следъ пълното и внимателно разузнаване, това става от изпратени части специални в състав: 1 пех. дружина, 2 ескадрона и 2 план. батареи
Преди изпълнението на ткойто трябва да се изолира землището на това село и пресечат всички пътища към него от всичкипосоки и главно към Якоруда, Лъджене, Батак, Доспат и долината на р. Места и към гр. Неврокоп.
VI. СРЕДСТВА за прилагане на плана:
а/ Засилване на частитe с войници от вътрешността - нужни са всичко около две пех. дружини в мирновременен състав, два аскадрона и две планински батареи. Новодошлите части ще бъдатъ освободени скоро след извършване на претърсванията.
б/ В гарнизона Разлогъ да.се изпратятъ за постоянно две камионетки леки и 3 мотоциклета. В надвечерието на претърсванията - да се изпратятъ още 5 камионетки и 2 мотоциклета, които след това ще се освободят.
В/ Свързочни средств: неподвижни - гр.Разлог, с.Симитли, гр.Неврокоп, с.Якоруда - по една по мощна радиостанция.Носими: - с всяка дружина или специална команда по-голяма от рота - по една радиостанция и една сигнална станция. г/ Да ое изпратят специални телефонни команди за поддържане и осигуряване телефонната мрежа в околията, снабдени с бързи и лекоподвижни превозни средства, специални материалии инструменти.
д/ Всяка част да има всички необходими осветлителни средства за нощни действия: ракети, фенери, електр.фенерчета и пр[
е/ Авио-постовете в Разлог и Неврокоп да са в пълна готовност.
ж/ Попълване бойните припаси на дружините, като им се изпратят по още 50,000 пех. пушечни патрони, 10,000 лекокартечници и 24,000 тежкокартечни патрони и по 400 бомби. Така, че при тръгване на дружината да има в пехотен войник по 30 до 50 патрона и 1 бомба; на лека карт.-по 500 и на тежка по 1500 патрона.
к/ Да се засилят пех. Дружини с по 20 товарни и ездитни коняа – реквизирани или наети.
л/ На пех. Дружина да се даде по 20, 000 лв. служ. аванс
НОСИ СЕ НА РЪКА-ОТ ОФИЦЕР! ЛИЧНО-СТРОГО-ПОВЕРИТЕЛНО
П Л А Н “Б”
ПО ЗАЛАВЯНЕ ВОДАЧИТЕ НА ВМРО В РАЗЛОЖКА ОКОЛИЯ
Разузнаването притежава всички необходими сведения и списъци на всички главни и местни водачи на организацията.
I.- НАЧИН НА ДЕЙСТВИЕ:
а/ Още от сега, както и е вече наредено, всички водачи главни и местни се държат под голямо наблюдение. При опасност от избягване - те се арествуват или се вземат всички необходими мерки от военните и административни власти - да се осуети всякаква подобна възможност. Къщите в които те живеят се държат под зорко наблюдение.
б/ При даване заповед за арествуване - се изпраща войник да го покани да се яви в коменданството, като същевременно около къщата където е той- се държи готова команда за действие. Опасните от тях - посочени от разузнаването, обикновенно осъдените вече от съдилищата- се арествуват от специална команда с офицер.
в/ За отсъстващите - се търсят от Кмета, който е вече предупреден да ги държи под надзор. Същите се търсят и от домашните им, които се задържат затворени в домовете си. Обявява се на местното население, че ако някой го е прикрил или не изкаже где е търсеното лице, а са докаже, че той го знае - се отдава на военен съд
г/ При арестуването се блокира населения пункт до завършване на арествуването. Блокирането става предварително и по предварително дадени точни указания.
д/ Ако някои от търсените лица са избягали по някакъв начин в планината - веднага се образуват конни патрули с реквизирани от населения пункт коне и с взети водачи се преследват усилено. Тези патрули са най-малко от едно ударно отделение при подофицер или офицер.
е/ За изчезналите лица - веднага се дава окръжна телеграма по всички околни градове и села, а тъй също и до ония такива, гдето се предполага да са отишли - да се залови.
ж/ При иабягали важни лица в планината - се забринява на овчарите да излизат на паша в околността, като се праща окръжа телеграма за тяхното бягство и се организират конни патрули за преследване.
з/ При опит или употреба на оръжие от лицата, които трябва да се арестуват - моментално огън. При сериозна съпротива блокира се къщата и при крайна нужда се запалва.
и/ По възможност се запазва ред и законност особеннокогато няма съпротива. '
к/ Действа се бързо, но планомерно.
V-СНАБДЯВАНЕ. Храна - всяка дружина да има по два коня с товарни казани и по три с припаси. Също така да се снабдят дружините с термафорни казанчета - за изпращане на отдлните команди. При случай с камионетките ще се изпраща направо храна и хляб на дружините от Гарнизона. Хлебопеченето ще става в гарнизона Разлог или в близките големи села.
Бойни припаси - с бойните обози - по три коня на рота и шест на т.к.рота. Бойните припаси ще се носят и в камионетките.
[1] Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. С., 2003, Т. 4, 303-306.
[2] Михайлов, Ив. Да се спасиш като загинеш (непубликувани спомени, дневници и материали), С., 2002 [съставител Билярски, Ц], с. 82-83. Цитатът е от включената тук брошура на Ив. Михайлов “Македонското освободително дело и преврата от 19 май 1934 година”.
[3] Подчертаният текст е ръкописен.
[4] Тексът на подчертаното изречение е ръкописен.
