Архив на крушевския войвода Иван Джонев (1882–1966)

 

       Книгата за Иван Джонев, подготвена от Нели Кожухарова-Дакова от Регионалния исторически музей - Плевен, се отнася за един забравен македонски деец, който е в редиците на македонското движението повече от две десетилетия. Ив. Джонев е роден през 1882 г. в Крушево. На двегодишна възраст, останал без баща, е изпратен  при чичо си в с. Цяр, Демирхисарско. По-късно се завръща в родния град, където завършва местното класно училище и приема клетвата за членство във ВМОРО. През героичното лято на 1903 г. е сред защитниците на Крушевската република. Злочестият край на въстанието не отчайва младия Джонев. След кратко отсъствие от района през зимата на 1904 г. той е отново сред съгражданите си. Набраният стаж в четите на Мила Гюрлукъв и Петър Юруков е важен за изграждането на характера и уменията на бъдещия войвода. Затова не след дълго с него се съобразяват всички организационни противници в околията. Не прощава и на своите, когато са съгрешили. Обичан е от повечето крушевчани. Женитбата му през 1911 г. с Анастасия Нешкова от Прилеп не намалява революционната му активност. Нещо повече. В следващите години той често се оказва в епицентъра на бурните събития в областта. През Балканската война, в качеството си на районен крушовски войвода освобождава Крушево. Участва в разузнавателните части на Македоно-одринското опълчение. След кратък престой в печално известната Бяла кула в Солун И. Джонев е редиците на българската армия през последвалите войни. През 1918 г. се преселва със семейството си в Горна Джумая. И сега не остава чужд на революционните действия, ръководени от ВМРО, независимо от различната му визия за бъдещето на Македония. Сякаш и затова семейните му митарства не спират. Заради ограничителни мерки на управляващите, семейството на Иван Джонев често променя местоживеенето си. През 1956 година за пореден път се преселва. Този път в Плевен, където на 27 октомври 1967 г. завършва земния си път.

          Иван Джонев е неизвестен не само за любителите на историческо четиво. Той е непознат и за част от познавачите на македонското освободително движение, независимо от дългия му стаж в него. Причината разкрива самият деец в писмо до Никола Киров – Майски. То е изпратено през април 1957 г. и не се нуждае от коментар „…  Ти си единственият, пише Ив. Джонев, който за първи път в живота ми изнася името ми в такава история. Много се е писало за македонските революционери – истории, книги, списания, но заради просташка злоба на наши хора никъде и нищо не се е писало за мен. По-добре ми, че не съм бил рекламиран, но знай че имам богата биография, защото съм бил почетен революционер. Примерно мнозина войводи ограбиха парите на турски села и градове, дори и от наши. През 1912 г., когато се обяви Балканската война, аз бях заварен като войвода на Крушовско и Рабетинкол, Кичевско, защото Рабетинкол нямаше войвода. Всички турски села в поверените ми две околии ми предложиха да съберат и събраха по 1000 лири от село. Алданчани ми донесоха първи 250 лири в торба чрез емин, но аз с презрение ги отхвърлих, не ги приех, за да докажа на всички, че ние сме революционери, а не ислямовци…” (док. № 187, с. 140).

          Книгата, посветена на Иван Джонев, съдържа предговор, документална част, кратка биография и илюстративен материал. Въвеждащата част, написана от Нели Кожухарова-Дакова, дава представа за живота и делото на легендарния крушевски революционер, заемал различни длъжности в организационната йерархия на ВМОРО/ВМРО. Тук е изразена заслужена благодарност към дъщерята на Ив. Джонев – Юлия Джонева, която не само е съхранявала повече от половин век ценния архив, но е намерила сили да се раздели с него, предоставяйки ценното документално наследство във фондовете на РИМ – Плевен.

          С малки изключения документите в труда с общ брой 213 са в ръкописен вид. Те са обособени в четири части, подредени в тематично-хронологичен порядък. В първата са включени окръжни, прокламации и писма от най-висшия кадър в организационна пирамида на ВМОРО – членове на Централния комитет. Някои материали включват детайли от програмни документи, засягащи икономически искания, други се отнасят за тактически прийоми и методи за водене на освободителната борба в Македония, които революционните водачи използват през 1912/1914 и след Първата световна война.

          Втората част съдържа три подгрупи документи. В началната са включени 105 писма между воеводи и четници. Тук основни персонажи освен Иван Джонев са Петър Чаулев, Милан Матов и Милан Гюрлуков. Немалкият документален масив дава нова светлина около припламващите организационни противоречия между първите ръководители в навечерието на Балканската война. За тяхното помиряване членът на ЦК Тодор Александров изпраща лични писма до Джонев. Втората подгрупа е най-малобройна – съдържа 12 документа, които включват списъци на четници с данни за месторождение, семейно положение, наличие на родители, братя и сестри, за дарени суми, помощи и пр. Публикувани са сведения и за въоръжение, за облекла на четници, отчети за изразходвани средства и пр., по които биха могли да се направят ценни изводи за финансовата дейност на ВМОРО. В третата подгрупа Н. Кожухарова-Дакова е включила удостоверения, разписки, открити листове, канцеларски записки и др. Тези документи са предимно от периода на Първата световна война, когато Джонев е акцизен пристав. Има няколко и за следвоенния период, като  напр. удостоверението, което му се дава през 1920 г от Бюрото за настаняване на бежанците. В него са записани следните физически данни за крушевския войвода: възраст 38 г., ръст 175, коса, очи, мустаци – кафяви, брада – бръсната, нос – правилен, лице – бяло, особени белези няма, женен – с две деца (№ 114, с. 106).

          В трета част от труда са включени записки и бележки на Иван Джонев. Някои имат качествата на дневник, който документира важни събития в Крушевско. Те представят гледната точка на човек с натрупан организационен стаж и авторитет. Нагледен пример в това отношение е разказаното за  безогледните действия на сръбските войски в Крушевско през 1912 г. (док. № 171, с. 124). Тук са и спомените на Иван Джонев, написана през 1962 г. на осемдесетгодишна възраст. Авторът не успява да завърши наченотото и бележките завършват до събития, преплели се в живота му до 1905 г. (док. № 175, с. 127–130).

          В последната част на труда е включена кореспонденция на Ив. Джонев от 50-60 години на ХХ в. с бивши революционни четници и войводи. Най-многобройни са разменените писма със споменатия Никола Киров-Майски, който през този период усилено твори и извайва образа на „македонеца”. Те дават сведения за застиналия живот на Крушовското братство в София, за убийството на Петър Юруков през януари 1906 г., за революционната борба в околията. Пак тук са изразени и гледищата на Ив. Джонев за автономия и федерация на Македония и изобщо за държавното управление на областта (док. № 178, с. 132–134). Те в по-голяма степен клонят към левичарската идеология или по-скоро към фразеология на  комунистическото движение.

        Илюстративният материал включва снимки на популярни дейци като Т. Александров, П. Чаулев, М. Гюрлуков, М. Матов, П. Юруков. Апостол воевода, Питу Гули, изгледи от Охрид и Крушево. Напълно неизвестни са за обществеността са семейните снимки, в които присъстват – съпруга, деца и други родственици. Те дават по-цялостна визуална представа за дееца и неговия обкръжаващ свят от роднини, приятели и сподвижници в освободителното дело. 
  Обнародваният труд ще обогати изворовата база за националноосвободителното движение на македонските българи. Той ще изкара от забрава името на македонския войвода Иван Джонев, чийто образ е сполучливо експониран на корицата от художника Марио Милев. Наред с доброто полиграфско оформление на книгата, признание за направеното заслужава най-вече Нели Кожухарова-Дакова, уредник в РИМ – Плевен. Извършената от нея професионална археографска обработка, свързана с разчитане и осъвременяване на ръкописи, датиране и разкриване на неизвестни псевдоними, обяснения за архаизми и чуждици, разпознаване на личности и селища в снимковия материал, обособяване на раздели и пр. съставителски тегоби, заслужава колегиални поздравления и насърчение за продължаване на започнатото дело. Издаденият труд несъмнено ще провокира разнопосочни мисли. В него могат да открият отговори по различни проблеми на движението ерудирани специалисти от страната и чужбина, както и любители на неподправени извори за историята. Плевенският регионален исторически музей с основание може да нареди книгата „Архив на крушевския войвода Иван Джонев (1882–1966)” към най-добрите си документални постижения, включващо родолюбиво съхранени и чудесно поднесени за поколенията четива за историко-географската област Македония и нейните герои.